Лили е на рецепцията днес и добре че е тя, та да има нещо хубаво, по което мога да се зазяпвам. Красотата ù ярко контрастира с интериорната грозота на фоайето, плод на парвенющината на някоя добруджанска селянка, явно сериозно изживяваща се като дизайнер. Всеки в тази странна страна прави това, от което най-малко разбира, а интериорните решения в хотела ни са покъртително нагледно доказателство. Но Лили е класа, която компенсира и реабилитира цялата окръжаваща действителност. Просто ми се ще да поблагодаря на родителите ù за това, което са сътворили преди 21 години. Жалко, че желязното правило забранява всякакви колегиални афери на работното място. Не че не са били правени опити де, особено на нощни смени. Както и да е, тази нейна впита рубиненочервена поличка ще изхвърчи някой ден. Само да свърши сезонът, бога ми как ще изхвърчи. Ох, ох! Стига някой друг да не ме е изпреварил дотогава, Лили не е жена, родена за самотност. 

Двамата с Дамбата стърчим точно по средата на грозотията, твърде пресилено обозначавана като фоайе на четиризвезден хотел. Изправени стойки, изгладени бели ризи, безупречни ръбове на черните панталони, лъснати официални обувки с вирнати нослета като секси момичешки муцунки. И най-важното, обръснати сме гладко и с контра, поръсени сме обилно с евтин афтършейв и смърдим на млади кочове. Онова недоклатено лесби, хотелската управителка, просто няма за какво да ни заяде, колкото и да търси. На предната смяна се бях появил небръснат и, видимо нервна и разпенена, пачата ме заплаши с глоба, въпреки че и двамата прекрасно знаем, че не й стиска да ми удържа от заплатата. Незаконосъобразно е, а на опитомената патица ù е добре известно, че следвам право и мога да я изтропам в Инспекцията по труда когато и както си пожелая. Макар сигурно да подозира, че съм чел Кодекса на труда така, както дяволът чете Евангелието. Напълно права е да подозира така, но не е в това въпросът. Ей, как им личат на някои жени "онези дни". Ей, как отдалече им личат и изобщо не се усещат, милите. И влизат в действие класическите канони на дамската нетърпяща възражение агресия: дай да си го изкараме на най-беззащитните и раними същества - мъжете, които са на наше височайше командване. Така става в моя случай, когато си млад и все още на най-ниското звено в социалната хранителна верига, основана на едничкото неумолимо отношение: Власт-Подчинение. Отвсякъде погледнато, аз съм си васал на неначесаната робовладелка и следователно завися от настроението й, съответно от текущия статус на нейната...

Няма смисъл обаче да се тормозиш за йерархически и анатомически простотии, дето така и така не можеш да промениш. Затова насочвам мислите си към предстоящите туристически простотии:

- Дамба, усещаш ли каква греда е, брат?

- Кво, кво, греда ли? Нещо лошо ли е станало?

- Виж сега, има 15 минути разлика между двата полета. Ако няма разтакаване на летището и разни други ебавки, хитлеристите ще пристигнат при нас тъкмо едни след други. Докато размятаме петте Хамбургски стаи и се моткаме горе по етажите, ще вземат да пристигнат другите десет от Франкфурт-на-пичка-майна. Има риск да изтървем една част приходи така. Обаче от друга страна хич не ми се отклонява от Двойното правило.

- Вярно бе, има риск да изтървем. Ама и на мен не ми се бяга от Двойното. С ква дума го каза ти? Откланя?

Двойното правило е откритие на добрата пиколска практика и наблюдателния ум на някой талантлив наш колега. Почива изцяло на принципа на психологическата манипулация. Както и на умението ти да извикаш угризение на съвестта у търговския ти контрагент - прясно обслужения хотелски гост. Действа в поне 87,50 процента от случаите, тъй като европейците в общата си част са еднакви, независимо дали говорим за немци, британци или скандинавци. Не функционира добре само при евреи, защото са евреи, тъпанарите, и при българи, защото ние тук си се знаем. Работата се свежда до това, че влизаме по двама в стая, макар багажът да може да се пренесе от сам човек. Аз тегля отнапред заучено кратко приветствие на съответния език и пожелавам приятна ваканция, а после поглеждам многозначително към джобчето на ризата си. Веднага след това впервам остър и втренчен поглед към човека насреща ми. Право в очите му и с поразяваща смесица от смиреност и очакване. В повечето случаи операцията протича с хирургическа точност и планираност и е лесно изпълнима, сякаш биеш дузпа на празна врата. Понякога обаче се налага да пречупиш най-коравите лайнари едва като изречеш с тих равен тон допълнителната златна фраза "мисля, че остана само още едно нещо, господине". Но в общия случай се усещат и без да се налага да прибягваш до нея. Плащайки ми, те мислят случая за приключен, малоумниците. И тогава следва стратегическият български тънък ход: вторият носач влиза в стаята на госта с вторият му куфар тъкмо в момента, в който аз си прибирам парите. Кимвам подлизурски на чужденеца и се изнизвам елегантно с учтиво поднесените думи:

    "Аз Ви благодаря. Колегата също би бил благодарен, ако оцените и неговия труд, тъй като той донесе по-тежкия куфар."

Действа почти безотказно. Тъпички са тая паплач туристите и редовно се хващат на въдицата. Никак не вдяват от схемите ни и изобщо не зацепват, че сме комбина. Рядко някой се сеща да каже "разделете си, бакшишът е за двама ви" и обикновено плащат двойно, само и само да не се обиди вторият. Като резултат от всичко, финансовите постъпления на легитимната наша пиколска мафия нарастват.

Много тактика има в този гепектрегерски занаят, казвам ви. И психология, и ситуационно наблюдение, и анализ на риска. Макар да ги придобиваш по-скоро с практикуването му, а не изначално. От минималните базисни изисквания може да споменем само говоренето на чужди езици, приятния външен вид и сервилното поведение. Това обаче са прости хуйни* за прости хора, докато приложната психология си е цяла сериозна наука, на която съм огромен фен. Туристите са дошли при теб единствено за да бъдат изклатени, но даже не го съзнават. Никой заминал на почивка човек не усеща стремлението на обслужващия персонал да го клати. Той просто и по детски чисто се радва на мнимата добронамереност, с която се чувства наобиколен. Ако си добър психолог всичките ги оставяш на заблудата им, докато галантно и неусетно правиш така, че парите им да сменят по съвършено законен начин собственика си. И не говоря за кражба или някаква форма на измама, ами за чувството, което си посадил и задържал в съзнанието им: че си плащат справедливо за предоставена им услуга. Оставете настрана всякакви езици и външен вид, приходите в нашия скромен и все още невъзпят търговки сектор се правят с подход. Език се научава, още повече, че стандартният пиколо си служи с има-няма пет чуждоезични фрази, разбирайте почти половината количество от тези, които е овладял в родната си реч. Приятният външен вид пък се постига скандално лесно. Облечете в бяла риза и черен панталон най-отчаяния и заклет мастурбатор и той също ще изглежда сравнително добре. Що се отнася до сервилността, не е ли тя национална отличителна черта на нас, българите? На повечето ни сънародници дори не се налага да я приучват, тъй като си я носят директно в гените, селяците мазни.

Но не това способства да извлечеш хубав бакшиш от заблудените шарани, плуващи в непознатите им мътни черноморски води, в които обитавам аз, нахалната и нахакана варненска акула. Психологията, приятели мои. Приложната шибана психология! Това е нещото, което отличава посредствения пиколо от талантливия гепектрегер и спасява опропастеното дежурство, превръщайки го в приемливо. Колко изначално загубени мачове съм играл в това поразително грозно фоайе и в малко по-сносно изглеждащите хотелски стаи по етажите, но съм се докопвал до равен резултат в крайна сметка. Колко закучени равенства пак по същите тези терени съм обръщал накрая в победи. Психологията е фундаментът на въшливия и пиклив носачески занаят. Като наблюдавам, май е фундаментът и на по-престижните и гъзарски професии, които практикуват по-възрастните от мен и към които сам аз всячески се стремя. Но трябва много да мислиш и мисленето да ти се удава. Когато си на 22 още нищо не знаеш, само гледаш, мислиш и се учиш от класиците. И крадеш от дъртаците наоколо или поне от онези, чиито мозък не е колкото на замразен бройлер. Макар че точно те се явяват тясна малцинстена група, горканите. Крадеш от идеите им, крадеш от опита им, крадеш от мислите им докато не успееш да им узурпираш всичко. Ако искаш да си добър, това трябва да правиш. А аз искам да стана най-добрият. Някой ден.

Безпристрастен коментар на дебелия Живко охраната, освободен от всякакъв субективизъм:

    "Мен затуй си ме кефиш, батка. Интелигентен и готин си."

Колкото и да ме радват констатациите на големия естет и философ Живко охраната, сега трябва да се съсредоточа върху друго. Как да събера максимума от оставащите ми 15 стаи. Дамбата не го бива особено в мисленето, а в мъкненето, затова за пореден път съм сам на мисловния пангар. Грехота е да оставим зад себе си такава обещаваща смяна с ниски печалби, направо си е грехота да не съберем поне по сто. Ако не ударим барем стотачка, значи сме направили престъпление срещу пиколските обичаи, традиции и тарикатщини. Сериозно престъпление при това.

А аз съм делови млад мъж и не желая да бъда считан за престъпник. Пък и тача много обичаите и традициите. Я, ето го, бе! Еврика! Най-сетне иззад завоя при хотел "Иберостар" се показва автобусът с бъдещите мои пари, съхранявани засега в надеждните портмонета на педантичните, но наивни мои немски жертви. Само това чакам. Почваме ги. 

         (следва)

----------------------

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА:

* хуйни - от руската дума "хуйня", значеща простотия, глупост или нещо съвсем незначително и дребно.