(Продължение)

- Айде, гепектрегер! - подвиквам на Дамбата - Германците идват! Стига си зяпал и точил лиги по Лилянчето, ами се стягай. Искам да ги обуем здравата.

- И аз искам да ги обуем здравата, да им пръснем шушоните направо, измекярите!

Дамбата е свестен пич и аз много си го харесвам, понеже никога не клинчи и не скатава. Ама няма да сбърка, ако опита да вкара и чат-пат собствена мисъл. Поне от време на време, знам че разсъжденията му идват сложничко нещо, но от него никой не очаква чудеса в тази трудоемка за трудоваци област. Но поне понякога да не папагалства, а да пробва малко авторски принос в хотелските разговори, които и без това не блестят с пищна реторика и остроумие.

- Чакай да си довлекат задниците на наша територия. Знаеш, че докато не прекрачат хотелския вход са пленници на екскурзовода и шофьора. Дай отсега да ги огледаме що за стока са поне на прима виста.

- Абе, копеле, бактън* значи от твоите чуждестранни лафове. Честно ти казвам!

- Искам да кажа да им преценим паричните запаси от пръв поглед. Дрехи, обувки, обноски, общ външен вид, средна възраст на групата, чаткаш ли?

- Ъхъ, чаткам те много добре даже.

- Дамба-а-а, ще ме уморят, човек, просто ще ме уморят тези шваби някой ден. Скиваш ли ги? Не по-малко от 20 калпака са. Какво ти говори това?

- Че ще се налапаме хубавичко.

- Не, бе! То си е ясно. Друго имах наум. Това явно са десетте стаи от Франкфурт в 18:05 вместо чаканите първи пет от Хамбург, които бяха кацнали в 17:50. Егати, трябва да сменяме тактиката. Аман значи от непредвидени изненади!

Няма опитен пиколо, който с лека ръка да остави обстоятелствата да го изиграят. Да мъкнеш ти чуждестранен амбалаж по етажите и през това време да пропуснеш бакшиш от междувременно пристигналите нови длъжници. Просто виждам как дебелия Живко охраната би обобщил обстановката с присъщата си вещина:

"Палачинката се обърна, батка. Демонстрирай сега ненадминатите си качества на стратег и организатор."

Не съществува друг избор пред мен. Положението клони към ситуация. Хем трябва да се пипа бързо и прецизно, хем се налага да вкарам най-широкия арсенал от мерки, рестрикции и хитроумни похвати. Незабавно. Нямам намерение да пропусна да обложа с данък "Пиколски бакшиш" и една новопристигнала стая.

МЯРКА 1 - Вярна ситуационна преценка:

Докато западните кретени се лутат в предверието на хотела изтичвам при красивото Лили на рецепция. Приходите на автономните пиколски власти сега зависят от скоростта на нейната дейност като администратор и отговорник за настаняванията. Бутам й една десетачка в сладката ръчичка и с най-благата си усмивка нашепвам следните указания:

- Лили, нали си знаеш, кукло? В момента, в който видиш да се задава автобусът с хамбургерите, ми звъниш по мобилния. Ако се налага, забави темпото максимално. Докато аз или Дамбата не слезем обратно във фоайето не давай нито едни ключ, нали?

- ОК, бачкаторе. Това ли ми е цялата миза? - и сладураната ме поглежда с преднамерената си питаща кокетност. Хо-хо, ама и хубавица, и хитруша това нашето Лиляно моме.

- Бъди добро момиче, защото само най-добрите получават най-доброто. А аз обичам да награждавам хубаво, бавно и по много.

- М-м, това не съм го чула. Добре де, ще ви ги развлача.

Златна мацка. Заслужава цялото ми детайлно внимание. Но не точно сега, сега потенциалните платци на дохода са героите на мига.

МЯРКА 2 - Яко невербална комуникация и психо внушения:

Тъпаците вече се скупчват около рецепция с типичния си немски стаден инстинкт. Докато изслушват встъпителните наставления на Мис Рецепция, двамата с Дамбата сортираме куфарите и на бегом докарваме количките за багаж под подплашените техни погледи. Правим всичко с подчертана деловитост и сериозност, сякаш процедурата по извозване от хотелските носачески служби е също толкова задължителна и неизбежна, колкото са зловещите митнически проверки и другите летищни инквизиции. Немецът, попаднал в България, се чувства като заек пред вълча паст - и така трябва да бъде. Поддържай страха му от непознатото, внушавай неотменимостта на процедурните правила, показвай, че е зависим от теб - и ще ти се отблагодари стократно. Зайо Байо бива схрускан от Кумчо Вълчо, а наплашеният шваба бива оскубан от българския гепектрегер. И няма нищо по-логично от това. Брилянтно доказателство, че естественият подбор функционира както на природно, така и на обществено равнище. Винаги съм вярвал в тази теория.

МЯРКА 3 - Безупречно персонално отношение към Свети Глупак I:

Първият хотелски гост от цялата пръкнала се група (или първият потребител на платената търговска услуга да му пренесеш багажа; съответно потребителят на каква да е друга житейска услуга) трябва да бъде обгрижен максимално добре. То е същото като с първата състудентка, която си прилъгал да влезе в стаята ти. Сетне сама ще разправи на приятелките ти за теб според това как си се представил. И набираш сексуална инерция за цял живот. Първият клиент на начинаещия адвокат също трябва да получи най-професионалното обслужване. Сетне сам ще разкаже на околните колко способен пълномощник познава. И набираш професионална инерция за цял живот. Дори с владетелите е така. Номерът е веднъж да станеш император. Като Маврикий Тиберий примерно. Сетне все ще се намери някой да напише Стратегикона вместо теб и всички ще повярват, че негов автор си самият ти, василевса. И цял живот вярват, че и след това. Накрая и световната история почва да го вярва.

Истината е въпрос на представяне. Заблудата е въпрос на поддържане. В крайна сметка манипулаторите смесват едното с другото.

ПОСЛЕДИЦИ:

По същия примитивен план. Спирам първия немец, който е получил ключ за бъдната си семпла хотелска обител. Спирам го показно и гръмогласно, така че всички останали от стадно разсъждаващата им колективистична сган да забележат. Обяснявам му убедително и вежливо колко се радваме да бъде наш гост и как по всякакъв начин ще му осигурим приятен престой и почивка, което започва с професионалното отношение и доставяне на багажа му от нас, хотелските носачи.

Най-важното е да придумаш първия и той да ти се довери. Постигнеш ли го, значи те всичките са се вързали. Номерът е да повярват още от самото начало, че процедурата е строго задължителна.

"Почакайте в стаята си, Хер Шваба, аз и колегата ще Ви донесем багажа."

(изричане на истина, продиктувано от финансов интерес)

"Не искате наша помощ и желаете сам да си носите багажа? Ако шефката види това, аз на часа ще бъда уволнен, а с работата си изхранвам жена и дете. Моля да проявите разбиране!"

(изричане на лъжа, продиктувано от финансов интерес) 

"Не напускайте стаята си докато не дойдем с багажа, понеже ние няма как да влезем в нея, ако Вас Ви няма."

(злоупотреба с негово незнание на факти с цел настъпване на изгодни последици - имаме универсален чип за всички стаи, но нямаме интерес да влезем в празна стая, защото в такъв случай няма да получим бакшиш)

"Притеснявате се, че все още не сте обменил и нямате български пари, с които да ми платите? Няма проблем, приемаме и евро."

(злоупотреба с мними чужди задължения и собствени права с цел затвърждаване на неверни убеждения - нито е длъжен да ми дава бакшиш в каквато и да е валута, нито аз имам абсолютното право да получа такъв)

Това са само част от масовите вербални похвати, ползвани от най-голямата наша фирма за черноморски туризъм "ТАРИКАТИМПЕКС" ООД. Аз съм основен неин представител в рамките на този скапан хотел и с всичките си действия и постъпки се старая да допринасям за търговското й утвърждаване и благосъстояние. Плюс това съм горд българин и по тази причина мой дълг е всячески да спомагам развитието на местната икономика и да насърчавам чуждестранните инвестиции в нея. Вземането на бакшиши от лица, които нямат "място на стопанска дейност" в страната, си е точно такова нещо. Нам тепърва предстои да влезем в това странно хибридно животно, наречено Европейски съюз, затова жизнено важно сега е да усвояваме колкото можем повече свежи европейски капитали, та да подготвим настъпването на светлия наш утрешен ден. В допълнение, аз съм патриот и пролетарий с утвърдени социални разбирания и според мен разместването на финансови блага в посока от кесията на задоволения немски буржоа към окъсания джоб на дребния български работник е начин и форма на водене на класова борба. Вземането на бакшиши способства за изравняване на класите, а и допринася за политобучението на непросветените. Дамбата примерно е класово неосъзнат, но с пропагандата си и с личния пример ние спомагаме за неговото нравствено и политическо израстване. Нищо не правим за себе си, всичко правим в името на световната социална справедливост. Пролетарии от всички страни, съединявайте се!

Обаче Франкфуртските капиталисти излизат много дружелюбни и изпълнителни, както предполагах. Всички чинно изпълняват заръките да си оставят багажа в опитните ни бачкаторски ръце и кротко се отправят към определените им хотелски селения. Просто са готови да бъдат ожънати. Останалото е въпрос на рутина и професионална работа. А за такъв като мен усърдното работене никога не е било порок или източник на срам. Как ме кефи да им работя... пардон, кефи ме да ги изработвам. Гордея се, че съм син на българската работническа класа.

Грабваме първите няколко куфара и като истински хищници се стрелваме към асансьора.

(следва)     

-------------------------------------

БЕЛЕЖКИ:

* бактън - диалектна дума от Североизточна България, значеща нещо като "стига вече", "стига толкова".