suleimo (Дани Сулакова)
66 3138
Jan 23, 2013, 8:42 PM

За последен път в съня ми 

  Prose
1265 0 10
1 мин reading

Изгря в съня ми непоканен. Беше положил глава на протегнатата ми ръка. Пълната луна осветяваше зелените му очи. За първи път го виждах, но го познах. Това беше Той. Знаех, че е сън.
 Докоснах устните му. Бяха топли, примамващи. Целунах го леко. Не ми стигна, исках още. Тялото ми отдавна копнееше за него. Това беше МАГИЯ, вълшебно сливане, душата ми пееше и летеше. Любов в най-чист вид. Заглуши с устни страстния ми вик.
 Сълзите ми потекоха. Гушна ме, притискаше ме силно, отчаяно докато се успокоя. Притихнах. Усещах сърцето му, как блъска в моето.
- Не плачи, момичето ми!
- Не ме пускай, не си отивай, остани при мен!
- Така те освобождавам от себе си. Повече няма да идвам в съня ти. Трябва да се събудиш вече! 

Утрото ме завари с мокро лице, котето ми се беше свило до мен и ме ближеше с розовото си езиче.

- Само ти ме обичаш Рекси! Другите само грабят от мен, каквото могат. Мислят си, че ме познават. Никак даже.  Показвам само толкова, колкото искам. Само понякога, много рядко, допускам някой по-близо. А той или тя, остават кървави следи по сърцето ми. Това е цената.  Душевен мазохизъм. Време е да се събудя вече. Започва нов прекрасен ден, пълен с хубави мигове.
 

© Дани Сулакова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за интереса Ина!
  • Хубаво е да можеш да се събудиш. Хареса ми. Поздрави! Светли празници!
  • Благодаря Боре!
  • Ееее това вече звучи обнадеждаващо !
  • Мисля аз! Вече
    Щот кат спра да мисля....проблем. Но пък тогава се раждат по хубави нещица. А котето какво мисли може и да ти разкаже някой ден
  • За човека работата е ясна! А какво ли мисли котето за този формат на душевен мазохизъм ? Су мисля и това шортче може да има продължение. Я помисли...
  • Благодаря на всички,че се докоснахте до моята емоция!
  • Всички ние в този сайт сме емоционални и раними хора. А дали и при останалите е така ?
  • Напълно се съгласям с по- долу написаното... " Дали и ние понякога не влизаме в техните сънища?" Поздравления!
  • Този разказ го усещам особено близък, може би защото съм го изживял или по скоро изсънувал. И аз така се събудих с мокро лице, не исках да вярвам че е сън, тя сякаш още беше до мен, на границата между съня и реланоста, в някакво невидимо измерение в което сякаш е вечна, но което се среща с нашето може би веднъж по този начин... И аз три пъти, като в заклинание, прошепнах "не искам да идваш в сънят ми никога повече, никога повече, никога повече ". Дали и ние понякога не влизаме в техните сънища?
Random works
: ??:??