За прошката ...
Мъдрият израз “Докато е жив, човек все се учи ...“ е всеизвестен ... А след случая преди време - наложи ми се отчасти да усвоя и това, като хиляди пъти съжалявам, че съм го пренебрегвала до момента ... Става дума за заем, паричен ... Моя позната от дълги години, дойде да живее в нашия квартал ... И го разбрах, когато тя дойде у нас да засече водомера, каквато беше новата й длъжност ... Докато с нея си говорехме за предишното познанство, изведнъж ме помоли за заем, а аз имах в момента пари и естествено - дадох й ... Не голяма сума ... След това, често я срещах, а тя и вкъщи идваше за водата, но - нито дума за заема ... Докато един ден, след месеци, имах нужда и аз от определена сума и срещайки навън съседката, реших да й припомня за заема ... Тя почти ме прекъсна, сякаш с готов вече отговор ... Сега имала други планове ... И започна да изрежда плановите си точки, само че аз бързах и не я изслушах, за съжаление ... А след още доста време - отдалече я видях, в черно ... От други наши съседи разбрах, че синът й е загинал, при удар с мотора ... После пък разбрах също - тя е продала апартамента си и никой не знаеше, къде е заминала ... Видях я случайно веднъж-два в центъра, пак отдалече и толкова ... Повече не съм я виждала ... Но, като минавам всекидневно покрай бившето й жилище, винаги се упреквам, защо ми трябваше, уви, да й припомням за този заем, оправих се и без тези пари ... Сега вече, като вярваща християнка, мисля, че знам - “даром сте получили, затова и даром давайте.“ (Матей) ... Щом ние сме получили толкова голямо опрощение от Господ Бог, толкова повече трябва, към другите - да проявяваме състрадание и прошка ... . ДораГеорг
© Дора Пежгорска All rights reserved.
