Mar 22, 2025, 1:24 PM

За реда...

  Prose » Others
342 1 8
1 min reading

За реда    

                                                                                                                                                                                           . Гости сме на земята, докато ни пази Господ ... Безкрайно сме Му благодарни ... А защо и ние сами не се пазим, подчинявайки се на реда, заложен от Него още с раждането ни ... И как да остане в нас редът докрай, ако страда възпитанието от родителите, учителите ... Виждаме много добре, какво е днес в училище, при сегашния ред ... Успеваемост - незадоволителна, проблемна дисиплина с все по- зачестяваща агресия ... Учителствувала съм и преди, и след настъпване на демократичните промени … Но, дали и колко се отразяват те у нас благоприятно на училището ... В сравнение със сега, според мен - преди в училище, имаше по-строга дисциплина, ред и отговорност ... А това е повече от важно за материалния и духовен просперитет на нашия народ ... Днес обществото ни отново иска оценка за дисциплина и ученици с униформи, както преди ... Срещнах се преди около два месеца с новия кмет на града ни, мой ученик ... След доста години се видяхме, поздравих го за избирането на поста, беше наистина радостна среща ... И като се вглеждам напоследък наоколо, сякаш забелязвам повече придобивки в града и в квартала ни, предимно ... Може би е субективна преценката ми, но действително мисля - сигурно, преди всяка заповед относно реда и чистотата, кметът си спомня за срещата ни ... За мен - класната му, за класа ни, за училището ни ... Той знае, че го наблюдаваме - поел е грижа за нас и се държи отговорно, съвестно ... Тогава преди време, ние бяхме като семейство в нашия училищен клас, а ролите днес са почти разменени ... Но все пак - редът е в основата ... И не са ли тъй прости нещата в живота, от нас зависещи ... Нужно е само всички да спазваме реда в държавата така, както и вкъщи - добре възпитани в семейството ... А безотговорните се наказват строго, всеки го знае ...                                                                                                                                                    ДораГеорг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много си прав,Петър! Благодаря ти!
  • Върна ме години назад,... когато учителите бяха истински учители и ни учеха на знания, а имаше и почитание към тях, даже и да не са с показалка в ръце. Минавам често покрай гимназията, сякаш е модно ревю и конкурс между учителки и ученички за дрехи, парфюми и леки коли. Как се е променило времето...
  • Милочка, благодаря! Голяма е темата, да ! И без ред не става!
  • Голяма тема си зачекнала, Доре. Да, има огромна разлика между поколенията ученици. Аз си спомням случки, учители, униформи и страхът от дървената показалка, с която ни удряха по ръцете. Но имаше дисциплина, сегашните ученици не помнят нищо, само моделите на телефоните си. А за ред в държавата, не може и дума да става. Хареса ми, Доре!
  • Благодаря ти и за "Любими", Младен!

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...