22.03.2025 г., 13:24

За реда...

343 1 8
1 мин за четене

За реда    

                                                                                                                                                                                           . Гости сме на земята, докато ни пази Господ ... Безкрайно сме Му благодарни ... А защо и ние сами не се пазим, подчинявайки се на реда, заложен от Него още с раждането ни ... И как да остане в нас редът докрай, ако страда възпитанието от родителите, учителите ... Виждаме много добре, какво е днес в училище, при сегашния ред ... Успеваемост - незадоволителна, проблемна дисиплина с все по- зачестяваща агресия ... Учителствувала съм и преди, и след настъпване на демократичните промени … Но, дали и колко се отразяват те у нас благоприятно на училището ... В сравнение със сега, според мен - преди в училище, имаше по-строга дисциплина, ред и отговорност ... А това е повече от важно за материалния и духовен просперитет на нашия народ ... Днес обществото ни отново иска оценка за дисциплина и ученици с униформи, както преди ... Срещнах се преди около два месеца с новия кмет на града ни, мой ученик ... След доста години се видяхме, поздравих го за избирането на поста, беше наистина радостна среща ... И като се вглеждам напоследък наоколо, сякаш забелязвам повече придобивки в града и в квартала ни, предимно ... Може би е субективна преценката ми, но действително мисля - сигурно, преди всяка заповед относно реда и чистотата, кметът си спомня за срещата ни ... За мен - класната му, за класа ни, за училището ни ... Той знае, че го наблюдаваме - поел е грижа за нас и се държи отговорно, съвестно ... Тогава преди време, ние бяхме като семейство в нашия училищен клас, а ролите днес са почти разменени ... Но все пак - редът е в основата ... И не са ли тъй прости нещата в живота, от нас зависещи ... Нужно е само всички да спазваме реда в държавата така, както и вкъщи - добре възпитани в семейството ... А безотговорните се наказват строго, всеки го знае ...                                                                                                                                                    ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много си прав,Петър! Благодаря ти!
  • Върна ме години назад,... когато учителите бяха истински учители и ни учеха на знания, а имаше и почитание към тях, даже и да не са с показалка в ръце. Минавам често покрай гимназията, сякаш е модно ревю и конкурс между учителки и ученички за дрехи, парфюми и леки коли. Как се е променило времето...
  • Милочка, благодаря! Голяма е темата, да ! И без ред не става!
  • Голяма тема си зачекнала, Доре. Да, има огромна разлика между поколенията ученици. Аз си спомням случки, учители, униформи и страхът от дървената показалка, с която ни удряха по ръцете. Но имаше дисциплина, сегашните ученици не помнят нищо, само моделите на телефоните си. А за ред в държавата, не може и дума да става. Хареса ми, Доре!
  • Благодаря ти и за "Любими", Младен!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...