Позволи ми, ей така, за сбогом, да ти кажа, че беше всичко за мен. Да ти кажа как потъвах в очите ти и се давех в топлината им... позволи ми, наместо сбогом да ти кажа, че завинаги те заключих в сърцето си и навсякъде ще те виждам... не искам да се сбогуваме, ти върви... Не ми казвай нищо сега, нека кънтят в главата ми нежните думи, изречени някога... сякаш вчера беше, а мина цяла вечност. Харесваше ми начинът, по който ме лъжеше, бях най-щастливият глупак на света... И обичах да поглъщам до капка сладката отрова от устните ти, обичах да лягам полумъртъв в ледената ти прегръдка... и смъртта беше сладка. А сега? Сега стоиш пред мен, безмълвна, вледенена, по-безчувствена от всякога. Само колко си красива в адското си мълчание... знам, че си отиваш, скъпа, но не ми го казвай. Не обичам сбогуванията... отиди си с болката!