Писмо до поискване за Станислав Пенев
Не го очаквах това от тебе, егати! Можеше да бъдеш малко по-дискретен, дис кретен!
Опитах се да не споменавам имена, но ти... Аз, ако исках да се разбере с кого съм била, можех да го разкажа в сутрешния блок по btv. Бареков щеше да каже:
Можех да го направя, нали, но понеже съм скромна и дискретна, те пожалих, а ти какво направи... Трябваше ли да пиша защо припаднах? Не защото у нас в Атланта през 1862 година беше модерно да се припада и припадаха само аристократките. А защото ми каза, че не можеш повече, направо ми причерня. Как така не можеш?! Значи у вас всичко можеш, а у нас за още два китеника да изтупаш - не. Дали не трябваше първо да те накарам да изтупаш, па после да... те карам да дишаш тежко, ама, а де?!
Сега това писмо ти го пиша искрено и лично само на теб, но ако продължаваш да се заяждаш с мен, ще те издокарам в „Откровения", така да знаеш!
Но да се върнем малко назад. Когато ми беше написал: „Това настъпване чаках". За вечерта на награждаването реших да дойда точно като в рекламата с къси панталонки и да ти покажа как не само пренасям каси водка, а как мога и да я пия. Но най-късите панталонки бяха много летни, а другите - прекалено дълги. Заради теб си сложих къса пола, с идеята да те настъпвам цяла вечер на дансинга. Или където и да е, но да ти изпълня желанието. Разбираш ли колко съм добра?! Отидох по-рано на срещата и помолих Жоро, аз така си му викам на Георги Колев, да седне на първия ред, аз да седна на втория и да ме гледа добре ли правя сцената от „Първичен инстинкт" със наборката Шерън Стоун. Толкова репетиции направихме, докато на Жоро му се зави свят от мен и каза: Добре, справяш се чудесно!" И всичко заради теб. Нали си в журито и реших, че ще седнеш на първия ред близо до мен, но ти се наду и ме заряза с едните репетиции. Добре, че е Жоро - да ми вдигне самочувствието. Какво като си по-млад - и аз мога хубаво да тупам. После, като седнахме в заведението, нарочно ти обърках името, за да ми обърнеш внимание. Да седнеш близо до мен и по няколко пъти да ми повториш името си на ушенце, понеже не чувам добре. Но ти какво направи?! Само дето не ми вдигна лек семеен скандал. Защо бе, момче, защо бе, Станиславе? Защо бе, Пенев? Това ли заслужавам аз у тоя живот? Всички да се държат с мене като със собствена съпруга? Докога? Искам малко да съм чужда, да му се не знае, толкова ли ти беше трудно една добра дума да ми кажеш?! „Довиждане" можеше да ми кажеш по-нежно, но... Дай само да тупаме, а?! Защо първо не си поговориме като хората?!
И те предупреждавам излишно! Следващия път никакво тупане. Ще свършиш малко и черна работа, Ромео.
Ето това чукане чаках!!! Айде приключвам, че ми носят водката, чао!!!
© Светлана Лажова All rights reserved.