Винаги съм искала да напиша нещо запомнящо се и влияещо. Идеите винаги се появяват преди да заспя, но, разбира се, на сутринта вече съм забравила всичко и стоя втренчена пред празния лист, преосмисляща стари фрази, драскаща безсмислици, триеща... Искала съм и да пресъздам на лента това, което виждам, когато затворя очи. Толкова идеи пълни с въображение и емоции, всичките изгубени и забравени завинаги. Искала съм да нарисувам най-красивата картина. Толкова скъсани листа, толкова разпилени бои, толкова изпуснати моменти и непредадени образи. Защо няма машина, която да те изсмуква от черупката ти и да те предава на хората... Защо трябва да таиш в себе си неща, които няма как да извадиш... Не съм писател, не съм сценарист, не съм аниматор, не съм художник, не съм склуптор, не съм фотограф, не съм. Аз съм крилата пеперуда затворена в прекалено малък буркан. Светлината ме достига, но аз не мога да достигна до нея. Искам да създавам, да давам, да вземам. Защо трябва плътта да възпира пътя на всеки един от нас. Искам да стигна до края и да кажа "Ето, най-накрая успях!" , но най-големите блянове винаги са непостижими. Това, за което мечтаеш най-силно го искаш, именно защото не можеш да го имаш. Така и аз искам да видите това, което виждам, да чуете това, което чувам, да почувствате това, което чувствам преди да се разтворя в пространството.