За т.н. Бай Ганьо в литературните сайтове
/Написано твърде отдавна, по повод самонадеяността на литературния гений Бай Ганьо, четящ и превъзнасящ единствено себе си, защото всички други са “маскари”. Публикувано за първи път в “Литературен клуб”, като част от романа “3,14”, започнат от Денис Коробко, чиито продължения се пишеха от читателите. /
Днес сърцето на тъй наречения Бай Ганьо излезе от ритъм. Той бе обиколил целия свят, канеше се да полети и в Космоса - като турист. Парите го преследваха и сами се лепяха по пръстите му. Всички признаваха, че е успял. Точно сега ли трябваше да му се случи това - в сълзливия ноемврийски следобед, когато се забавляваше пред компютъра, иронизирайки литературните писания на някакво си там девойче?! Това момиченце си позволяваше да му противоречи, да има собствено мнение, да не спазва установените от него правила! Бай Ганьо почервеня като рак, брадичката му се разтрепери, получи нервен тик и едно мускулче на лявата му буза странно заигра, в резултат на което започна да прави налудничави гримаси. А късната есен напираше да влезе през прозореца с лумнали оранжево - жълти пламъци, но дъждът я укротяваше, стягаше я в усмирителната си риза, докато най-после я успокои и тя премина в обичайното си състояние на кротка сълзливост. Тогава съществото толкова се ядоса на наглото девойче, че го лиши от възможността да прави коментари и да пише лични бележки, така то онемя, а Бай Ганьо можеше да си го оплюва, когато и колкото си ще. Доволно потри ръцете си, брадичката му спря да трепери, а нервният тик продължително задържа ъгълчетата на устните му в усмивка. Но точно тогава неговото сърце излезе от ритъм. Добре че пепеляворусата му, с воднисти очи благоверна, се оказа наблизо.
Сега най-известният в държавата ни е на операционната маса - в Кардиологията. Отварят гръдния му кош: „Господи, що за чудо е това, та то няма сърце!” - вика главният оператор. „Тогава какво му е излязло от ритъм и как може Бай Ганьо да е жив?” - пита сестрата. Затварят го, побелели от страх, а Той се изправя и прокънтява на метал... Така пак властва, както и преди, бездушен, но безсмъртен.
© Росица Танчева All rights reserved.
поздрави от твоя приятел Гудман
