Oct 8, 2007, 4:30 PM

За теб ... 

  Prose
2752 0 2
6 min reading
Студено е в сърцето ми и от това ме боли! Не мога да обичам! Не вярвам вече в прословутата любов! Ти ме накара да повярвам в нея... но после ми доказа, че такова нещо не съществува. Разби сърцето ми на хиляди парченца. Събирах ги дълго след теб. Накрая сглобих една по една частите. Отново имам сърце, но си личат отделните части. Личи си, че е наранявано и разбито.
Защо ме гледаш тъжно сега, когато ти казвам всичко това? Нима не си го знаел до сега!?Не се мъчи отново да ме лъжеш! Не и този път. Нима заслужавам отново да страдам? Нима малко ме нарани и сърцето ми на хиляди парчета разби! Малко ли ти беше това? Не ти ли стига вече! Защо свиваш рамене и навеждаш глава към земята!? Искаш да ти повярвам, че съжаляваш! Знам, че не ти пука. Не се прави, не се преструвай, че осъзнаваш какво направи! Не! Не плачи! И сълзите ти не помагат. Дори и в това не вярвам вече. не вярвам на нито една твоя дума. Не си прави илюзии, че съм още онова малко момиче, което вярваше на думите ти сляпо и тичаше сл ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефи All rights reserved.

Random works
: ??:??