Jul 10, 2014, 12:32 AM

За умрелите цветя 

  Prose » Others
1510 1 3
5 мин reading

Не ми подарявайте умрели цветя!

1-ва част

Мразя умрели цветя. Не обичам да ми подаряват цветя. Колко е тъжно когато наблюдавам как умират... и после в боклука. Не, не ми подарявайте цветя, дори и най-прекрасните. Предпочитам да са в саксия или като семена които да засадя след това.

 Когато бях студентка заедно с мои колеги богослови бяхме на Орландовските гробища по някакви причини и там срещнах други мои колеги от БФ (Богословски факултет). Те мъкнеха някакъв чувал. И двамата работеха (вероятно продължават да работят и сега) в един столичен храм. Попитах ги какво има в чувала, а те с неохота ми казаха, че това са листа които са събрали за декор на една предстояща сватба. О, ужас. Само си представих как би могло това да бъде моята сватба, украсена с листа от гробищата. Естествено младоженците няма как да разберат това, а и едва ли в такъв момент ги интересува този дребен детайл. По-нататък в моето студентство разбрах и други работи. Здравеца който се дава за здраве, също се бере от гробищата. А един още по-светнат колега от БФ ми разказа как бизнесът с цветя въртян от циганите процъфтява. Всички цветя продадени на гробищата които са все още свежи, се събират от гробовете отново и се препродават пак. Някой отиват в бутките и магазинчетата в центъра на София, държани от същите хора или от събратята им. Така гробищните цветя се препродават няколко пъти, превръщат се в красиви букетчета за рождени дни или др. приятни поводи. Мразя умрели цветя! Моля не ми подарявайте! В действителност аз харесвам цветя, особено запечатани завинаги от някой велик голям художник или от мен малкия художник. Нещо се изля наскоро в мен, което аз излях почти на един дъх върху белите повърхности. Вървеше много бързо и гладко, тук там със забавени движение и тук там с по-рязки, някой от които размазвани с пръсти. Обичам да размазвам с ръце, не се страхувам, че ще се изцапам, напротив кефи ме. Мазачо, да Мазачо, който не е бил никакъв мазач, а много точен реалист. Умира на 27, а аз умрях на 21, за да се родя отново. Моите цветя не са никакъв натюрморт, по-скоро плод на моето въображение и фантазия.  Инспирирани са от едни мои вътрешни дълбоки разсъждения. Бих искала да са от натура, както Клод Моне рисува „Полето с червените макове” или Пиер Огюст Кот „Красавицата с букета”. А Ботичели с неговата „Пролет” – Тя Пролетта, красива дама облечена в цветя, танц на три млади полусъблечени други дами и един момък вторачен в дърво с плодове, в средата на картината е друга фигура на дама с червен плащ над която лети ангелче, а в дясно до Пролетта един демон е сграбчил четвъртата полуоблечена дама от тези танцуващите. Защо ли го разказвам толкова подробно това? Явно защото Ботичели е бил под въздействието на доминикански монах, известен по онова време проповедник на име Савонарола. В което е разбираемо защо влагам по-голям интерес и лично отношение.  Малко се ядосвам, че  Ботичели през 1497-1498 г.  изгаря на градския площад свои картини на митологични теми. Прави го, защото папата отлъчва неговия духовен наставник Савонарола от църквата. А когато през май 1498 г. Савонарола е обесен във Флоренция, Ботичели изпада в немилост и работи до 1504 г. изключително на религиозни теми. След това заболява и умира в нищета. Колко тъжно. Творчеството на Ботичели (запазени са около 150 произведения) е преоткрито чак в средата на 19 век. Ех, тия художници, ех тия духовници!

Да се върнем на „Моите цветя”.

Ако дълго наблюдаваш цветя и те преминават през спомените ти, през сънищата ти, през ръцете ти, обонянието ти и мечтите ти, тогава ти живееш с вътрешна хармония и красота. Самия ти си Цвете. Всеки е едно уникално Цвете, било то само или събрано с други. Нима искаш да бъдеш откъснат от живота, от естествената среда в която си, и да бъдеш подарен попадайки на незнайно място в което скоростта с която умираш се ускорява в пъти повече от нормалното.

Не подарявайте умрели цветя, моля ви! Какво красиво има в това да гледаш как умират? Защо човека е толкова извратено същество, че се радва на грозното, злото, смъртта... все последствия от първородния грях. Подарявайте цветя в саксия или на картина. Изобразени на картината те няма да умрат, освен ако не бъдат изгорени както случая с Ботичели. Е, все пак това зависи от това какъв духовен наставник сте си избрали или ще си изберете. Но дори и да сте направили правилния избор, пак няма гаранция, защото някой над него може да се появи и да го отстрани. За това следвайте и се вкоренете в Христос, от там трудно някой може да ви изтръгне, защото първо ще трябва да изтръгне самия Бог. И никога не се опитвайте пък вие да изтръгвате или откъсвате някой от естествената му среда и почва. По-добре се трудете и сами посейте семена. После се наслаждавайте на това как пробиват повърхността, появяват се на белия свят, израстват и ви даряват с красотата си и благоуханния си аромат. Аз вече го направих и ще го направя пак и пак, колкото мога.

Не подарявайте умрели цветя! Бизнеса с цветя на гробищата, е досущ като бизнеса с души по църквите. Миграциите по църквите, кражбата на овце, претопяването, пребоядисването, изкуствените стимуланти за подръжка на откъснати цветя, които изглеждат ужким живи, но са умрели и нямат корен. Нима цветята печелят от всичко това? Кой тогава печели мислите? Търговците. Препродаван, поднасян като прекрасен букет, освежаван, излъскван, аранжиран, увиван в целофан, панделки и впръскан с брукати, и още какви ли не екстри, но умрял или жив в процес на умиране, все тая. Това е християнина без Христос, без почва, без корени и без основа. Колко такива има? Хайде стига с тая търговия вече! Времето на търговците изтече. Ако те бяха реални Божи служители нямаше да има умрели цветя. От друга страна самите умрели цветя, трябва да спрат да се самозалъгват и да спрат да търсят някой друг да ги води, насочва и говори в живота, когато в действителност нямат основа. Реалността идва! Лесно е да те лъскат и обработват, но не е лесно ти да се трудиш за да бъдеш реален в Христос. Можеш по-нататък ти също да попаднеш в категорията на „търговец”. Ще ти бъде приятно да говориш в живота на някой и дори да го направиш зависим от теб. Да водиш към себе си душите, а не към Бог. Но когато твоя бизнес пропадне и твоите цветя спрат да искат да са зависими от теб, или просто умрат, тогава окаяното ти положение ще бъде по-страшно от първоначалното. Водил ли е Савонарола Ботичели към Бог или го е водил към себе си?

 

 

© Jana Light All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??