Забравена от Бога и хората
Продължение
1
Пътувах във влака, унесена във мислите си. Мислех за безизходицата от болестите си, за милата ми майчица, вече остаряла и болна, останала сама след смъртта на татко. Болно ми беше на душата, искаше ми се да съм по-близо до нея, за да и бъдат по-леки старините. Мълчаливо слушах разговора на двете жени в купето. Едната разказваше как една билкарка и помогнала в много труден момент. И вече години наред щом има здравословни проблеми, се обръща за помощ към нея. Жената се усмихваше, а очите и грееха. От устата и се сипеха хубави, благодарствени думи. Мълчаливо слушах и сърцето ми се стопли от токова хубави и топли думи. Мисълта ми, неспокойно и бързо се луташе в безизходица. Хубаво, но аз вече нямам пари. Скромните ми спестявания се бяха стопили като бучка лед. Изведнъж те се заприготвяха да слизат. В последния момент, набрах смелост и попитах.
– А как се казва билкарката и откъде е?
Жената ме погледна учудено. Може би защото през цялото време мълчах ...