Матю Балдъзов беше от ония странни хора, които с право можем да наречем необикновени. В негов стил беше една малка подробност, която го отличаваше от другите - черната папионка на врата му.
И ето, в този слънчев петъчен следобед, той прекоси добре оформената с правоъгълни, базалтови плочи площадка на жилището си. Беше леко прегърбен, с наведена глава. Този път папиотката липсваше от врата му. Нечий истеричен глас го накара да се спре. Ослуша се. Нямаше никой наоколо. Но все пак, някой му се надсмиваше. "Да, така значи, ти си било мое вътрешно гласче! Познах те, миличко!" Наистина. Сънят му се превърна в действителност. А уж сънищата не познавали, а? - догаждаше гласно той.
Кой можеше да помисли, че всичко ще започне от загадъчното изчезване на диригента Стати Миленчев! Това беше раздвижило духовете на музикантите.
В момент, когато всички оркестранти бяха задрямали лениво по столовета на авансцената, чистачката кака Минка беше влязла възбудено и в ръцете си държеше бял, измачкан лист. Когато почистваше кошчето за смет в стаята на диригента, беше го намерила там, небрежно захвърлен. А сега бързаше да съобщи новината.
През това време бащата му лежеше проснат по гръб върху бялото болнично легло. Пред очите му зееше яма. Огромно чудовище беше разперило грамадните си пипала и в момент, когато го сграбчи, нечия нежна ръка държеше китката на лявата му ръка.
В този момент на вратата се появи прочутият диригент. Сестричката се извини, завъртя закръгленото си задниче и заситни към коридора.
Оттук натам всичко се започна около едно бяло видение в женски образ, което беше действителност. У стареца се завърна старата мания за превъзходство. Той се превъплати в образа на млад господин и се превърна в галантен ухажор. Бялото видение в женски образ усили своите грижи над стареца. Горното копче на престилката й беше винаги разкопчано и се подаваше бял бюст, който го заслепяваше. Зениците на стареца се разширяваха, след като погледнеше през улейчето, което се спускаше надолу.
Един ден сестричката дойде много разтревожена, с насълзени очи.
- Горката Сиси! Моята малка Сиси! Отиде си чедото! Консерватория завърши, никаква известност! Ех, Сиси, Сиси, ще си вехнеш в глухата провинция! - и се наведе над стареца.
Не мина много време, диригентът Стати Миленчев се появи в болничната стая. След месец в камерният оркестър се случи нещо, което още веднъж раздвижи духовете на музикантите. Диригентът просто връхлетя на авансцената и обяви разгорещено:
- Това е новата ви колежка, Сиси Парадикова.
Едно добре закръглено, прелестно същество с извънстандартно бюстче, на което горното копче на блузката беше разкопчано, се появи неочаквано. На другия ден, първата цигулка Матю Балдъзов, беше изместен от Сиси Парадикова.
© Мария Герасова All rights reserved.