закъсняла ПРИКАЗКА

....................................................

Някъде високо в планината .......

на една забутана горска поляна живееха отдавна двама приятели............

Едно младо букче и една елхичка.

Те бяха тук откак се помнят

и откак се помнят все спореха за едно и също

(разбира се само когато не се любуваха един на друг

и когато не коментираха другите)....

Та така ......спорът им беше.....от много години

и беше може би единственото ,за което не намираха общ език

Елхицата не успяваще да обясни на букчето

защо понякога е тъжна (с основание)....

Тя му казваше , че е така защото завижда

на животните задето могат да ходят

навсякъде ,а те са приковани на тази поляна

и това е най-малкото скучно.

А букчето не се съгласяваше и упорстваше ,

че това е най-хубавата поляна (хем и то не бе ходило никъде)

и че по-важно е не къде си ,а да си с добри приятели

и така нататък.........и така нататък.....

Но елхицата не приемаше това и страдаше наистина

не винаги , понякога .........,но наистина

би дала всичко за да може да обиколи поне до

хей........онези върхове..............

или до там дето се чуваше шумът на реката......

Така ............много години може би 10.....може би повече...........

,а може и по-малко............кой ги знае......

Докато един ден............в началото на зимата...........

рано сутринта...........

още по мръкнало............

се зачу шум и трясък , гласове...................

някой я сграбчи в тъмнината..........усети силна болка

и я изтръгнаха...............

ох !!!!!!

Не успя да извика дори ..............само

се наведе към приятеля си

протегна клонки, но успя да улови само едно

случайно неотвято от вятъра листо от одеждите на букчето

..........................

.......................

Така странно започна нейното пътешествие..........

скупчена между много други като нея..........

Пътуваха дълго и надалеч............

там където нямаше поляни и река ,нито върхове.......

нито нещо познато.....................

Душата й се бе свила , беше премръзнала..........

но още стискаше онова листо ......

последното което й остана за спомен от приятелят й

и от досегашният ..........скучен живот

.......................

След дълго пътуване ,

вече когато слънцето беше изгряло

тя пристигна в един друг свят , който не бе виждала досега

Тук също имаше върхове..само че без дървета

и реките не шумяха............а бяха сиви и неподвижни

Беше много учудена .........и възбудена............

особено когато я приближиха две животни ,каквито

също не бе виждала до тогава...........

но много си приличаха само дето едното бе мъничко

с розови от студа страни..............

а другото по-голямо.............

Започнаха да я оглеждат..............и да и се радват..........

.........защо ?..тя не разбра..........

След миг я грабнаха....и скочиха с нея в утробата

на едно още по-голямо и страшно , ръмжащо животно

Гмурнаха се във сивата неподвижна река

и заплуваха на някъде...........

Скоро стигнаха един много стръмен

и висок връх , но пак без дървета

Изкачиха се по него..............някъде нагоре..........

и попаднаха в един още по-непознат и странен свят

там нямаше слънце ,но беше винаги светло................

нямаше вятър................нито валеше

и макар да беше зима .............бе топло

Чак малко непоносимо.................но какво можеше да направи.....

И там и се случи нещо ,което тя не бе и сънувала

.........дори и в най красивите си сънища.............

Тя беше център на внимание.....!............Всички й се любуваха!

Сякаш не е най-обикновена елха..................а някакво чудо!

Наистина се почувства принцеса...........!!!

...........................

.........................

Беше покрита с разноцветни...........

светлини..............Имаше и някакви искрящи неща

Неописуемо , красиво , .......... изящно!!!

Всички бяха около нея............пееха и танцуваха до сутринта ,

макар.................

тя да не разбра кога е точно съмнало.............

Няколко дни на радост и веселие , които никога не бе виждала или чувала че съществуват..................

Въпреки че започна да се уморява ,

все още.............тя беше принцеса.....!!!

Така ..............докато един ден .............изненадващо защо

всички се нахвърлиха върху нея .......

и за миг и отнеха всичката красота,

с която до преди дни я бяха дарили.............

..........Тя остана гола и сама...................

в празния непознат свят...............

Беше й горещо , игличките й вехнеха и я боляха.........

но за щастие скоро някой я грабна и тя се оказа навън

Тук поне беше студено.............

нямаше никого...............но поне на иглите й бе по-добре...................

Заваля познатия й сняг...................

Толкова му се радваше.....!

Беше като мехлем за раните й......................

Заваля...................!

Трупа и навява.....дни и нощи........над реки и долини......над полета и върхари.........

Бяла пелена от замръзнали сълзи...........!

Затрупа и нея..........вече нищо не виждаше

само синкав здрач............който ставаше все по-тъмен

но под снега й беше добре..................

Измина.......много време........Вече не знаеше колко............

Не знаеше сън ли е ? ..........или наистина се случи всичко това

Унесена в дрямка............дълбоко под белият покров

тя още стискаше между клонките си ............. онова листо...........

И тогава си спомни за приятеля си...................

....къде ли е сега ? ..какво прави ?..............какво се случи с нея ?.........

Имаше много въпроси .......и малко отговори...............

А това листо ,

като че ли беше единственото нещо

което я топлеше под снега.......

и й даваше сили да преодолява болката в корените си.......!

.................................

Мислеше често за онзи живот преди пътешествието...........

Ами често !?!?........ Мислеше постоянно............

но не й ставаше по леко.........

Тя просто се бе изгубила.......

и нямаше представа как може и възможно ли е изобщо пак.......

да се върне там където бе израстла................

при приятеля си............ букчето...............

Докато една сутрин се събуди .................и внезапно осъзна ,

че сега разбира ...........много добре разбира

думите на приятеля си...........

Стана й мъчно............Много тъжно.............

Доплака й се , но сълзите замръзваха и под снега...................

Добре само , че с нея беше онова.........

.....мъничко листо..................

за спомен............от това което беше имала..

Вече доста повяхнало..........., но това нямаше значение..............

нали бе от приятеля й.............!!!

И тя си помисли , че той може би не й е бил просто приятел...........

а нещо много повече...............

.............................................

Този ден бе с нещо по-различен..........

Май долавяше звън на ледени камбанки......

.....Не усещаше обичайните пориви на вятъра.

Стана по топло.........

През снега започна да пробива

ярка светлина............която се пречупваше в красива дъга !

Дочу далечни гласове ,които й се струваха весели.....

Може би това бяха онези розовобузи същества,

които бе видяла преди време..........

Опита се да се отърси от снега...,

...но..........още беше здраво затрупана

и само през една малка пролука.........съзря забравените

искрящи слънчеви лъчи....

..............

Колко бяха красиви .!!!..................

Несравнимо повече от всички онези висулки ,

с които доскоро беше отрупана!!!.......

Те вече не й липсваха........само отчаяно искаше ...

...пак да има ........своя свят...................

Помнеше колко жив и свеж беше .............

И лете и зиме...........и през пролетта ........

................................

Да не говорим за есента...............

..........когато гората грейваше във всички цветове........!!!

....................

Унесена в спомени...........

елхицата бе изненадана от едно малко същество ,

което изскочи до нея с радаостни възгласи....:

.............

:)....Хайде !........Мамо!..........Тате!.......!!!!!!!

Време е да я спасим......!!!...Вие ми обещахте .......!!!

Хайде.........да отиваме........днес времето е хубаво ...:)....!!!!!!!!!!

....................................................

Тя естествено не разбираше какво значи това............ ,

но скоро бе разтърсена.......

снегът който я затрупваше изпопада от клонките й .

Някой я повдигна .............и ослепителна светлина

я обля отвсякъде.........

Това се бе случвало и в гората но някак по неусетно.......и естествено.........малко по-малко.....

Просто бе замаяна......

...всяка игличка блестеше със сребърни лъчи.

Уплаши се .........!!!Не знаеше какво става отново....

...Пак я понесоха нанякъде........

Докато усети...........заедно с една буца.......сняг

онова листо се изтърколи...........някъде надолу.........

Не можеше

да направи нищо за да си го вземе ..........!

Обзе я отчаяние.........Край !........Нямаше....го вече.......!!!.............. Единстеният й спомен за мечтаното завръщане.......!

...................Нямаше го !!!....................

...................

Чакайте!.........Мамо ........Тате........!....

крещеше малкото розовобузо същество...........

...........Чакайте !!!.....Това си е нейно.........!.....................

..........................................

Големите го гледаха в недоумение...........,

а то се зарови в купчината сняг...... под нея.........

и с премръзнали ръце извади .............знае се какво .........

листото.......!!!

Какво е това ? .........За какво говориш ?..........И сега какво ще го правиш ?.............Продължаваха да недоумяват големите.

..................

...............

Аз знам ....:)...!

То си е нейно !......Тя си го донесе ...:)..

Да!.....

И през цялото време й стоеше ето тук !...:)..

......................

И го пъхна обратно ..........

там на същото място............. между клонките й...........

Закрепи го с малко пресен сняг........и се........

ухили до уши !!!.......:):):)

А големите макар да не разбираха .........нищо ........се примириха

и поклащайки глави..........я понесоха............

...................................................

Спуснаха през една пещера.......

.................надооолу.......през високия връх......

Когато излезнаха на светло...............

тя отново можеше да види онзи странен свят .............

............в който от скоро попадна..........

Беше почти неузнаваем........

Голите....стръмните върхове изглеждаха още по-стръмни и черни...........на фона на снежната белота!

Реките , които ги опасваха от всички страни.............

вече не бяха така неподвижни..........

но бяха пълни с мътна каша........Тя се чудеше как така ......

......Белият искрящ сняг се превръщаше там...............

в грозна мръсна маса.......

стъпкан от огромните ръмжащи животин

които продължаваха да плуват в тях....едно след друго

Скоро ........ понесена от онези двете големи

и онова малкото розовобузо същество.......

............отново както и в началото ...........

скочиха в едно голямо ръмжащо животно.....

...и се гмурнаха с него......

в една от многото кални реки...........

...........................

Тя успя на мерне нещо което я потресе.........

Пътьом..........минаваха..........покрай купчини със нейни сестри

Захвърлени....!.....Посърнали...!..

Умиращи.....!......

По някои от тях още висяха онези разноцветни висулки.

.........................................

..............

..................

Душата и се сви........!

Какъв бе този свят .........?

Какви бяха съществата ..........които го населяваха..........?

Защо ги бяха отвлекли.............?

Защо само до преди няколко дни им се радваха......?

А сега вече ги бяха захвърлили ?

Обичаха или мразеха........!?

Защо отглеждаха тези плуващи в реките им

големи ръмжащи животни............

които бълваха отровен дим....?

.................

Вече нямаше надежда........ !

Не можеше да очаква нищо добро!

Потреперваше когато минаваха ..............

край поредния куп от умиращи нейни сестри...........!.........

И само чакаше ........и тя да бъде захвърлена.

...................................

Снегът се топеше и се стичаше от клонките й............

като сълзи.......

Единственото за което внимаваше

бе да не изпусне отново............буковото листо....

....макар ........че.......!

Май вече губеше сили ...............притисната в утробата на ръмжащото животно.

.................

Все пак имаше нещо странно.........

Двете големи същества....

нещо си бърбореха........и не й обръщаха никакво внимание.........

Малкото с розовите страни обаче..........

......стоеше гушнато в нея.............

и си пеееше нещо което май вече бе чувала тези дни.

Тя си спомни че ако имаше още листото........

дължеше това на него.........

Забеляза също ,че то продължава да й се любува.......

........и да си играе с клонките й.

Това окончателно я обърка.............

Беше виждала в гората други животни .....

да минават с малките си..........

но те се държаха по сходен начин към всичко около себе си..........

Тези не бяха такива.........

Сякаш малкото не бе от техния вид .......

.....................

А някакво друго същество.........

То излъчваше радост и доброта.........

а големите бяха намръщени и често издаваха заканителни и заплашителни звуци към себеподобните си.

Объркана и унесена тя потъна в сън......

от който по-скоро не искаше да се събужда........

.................

..........

..

Раздрусана силно елхицата озсъзна ,

че са някъде далече........

Странния свят бе изчезнал като нощен кошмар.

Те още се поклащаха в ръмжащото животно,

но то сякаш изпитваше доста трудности

и се задъхваше по стръмен път ,

който за нейна невероятна изненада се впиваше в снагата на планината.

.............................................

Е сега вече наистина не знаеше

кое е сън - онова преди или това сега?

Розовобузото същество бе задрямало в скута й ....

...и тя не смееше да мръдне за да не го събуди .

Беше му някак си благодарна .........

.....може би за листото.........а може би и затова ,

че дори изненадващо за себе си ,....но го чувстваше като приятел..........

Започнаха да се появяват все по често групи от дървета.

Изглежда наистина приближаваха гористите планински хребети,

дори чертите на които й изглеждаха някак познати .

А може би просто толкова мечтаеше да се върне ,

че всичко вече и се струваше желано

и нямаше търпение това пътуване да завърши най после .........

Да ,нямаше съмнение !....

Това бе нейния свят ......

И тук всичко бе затрупано от сняг дори бе много повече ,

но беше чист , искрящ ......

Беше такъв какъвто си го спомняше .

..................

Слънцето вече се спускаше

и чертаеше сенките на дърветата

върху позлатените от лъчите му преспи............

..................

Внезапно ръмжащото животно замлъкна .........

Големите скочиха навън от него ,

огледаха се ,промърмориха си нещо .....и се заеха да будят малкото.

.................................

Хайде ! Ставай .........! Няма време ,скоро ще се мръкне .

Да изберем едно място и да побързаме !.

.............................

Малкото също изскочи навън ....

...но започна нещо да крещи и да тропа с крака ...........

Изглежа то ....

пак успя да наложи волята си над големите ,

защото скоро те примирени я грабнаха

и закрачиха покорно след него .

А то газеше смело .......

направо през преспите ..........

............нагоре към най-гъстата гора.

На моменти цялото изчезваше в снега ,

после пак се появяваше.........

Така докато не излезнаха на закътана горска поляна.

Тук снегът бе по малко.

Не се усещаха така силно и поривите на вятъра.

Голямото и по-силно същество

...........започна трескаво да рови в снега............... ,

а малкото продължаваше да се оглежда нещо.......

.................

Тате........не там ! - закрещя малкото.

Тук...........!

Зад този камък........! Иначе вятърът може да я събори !

..................

Къде ! Какво още искаш ?

- почти животински изрева онова най-силното.

Но бързо се подчини на малкото и започна да рови още по трескаво нова дупка в снега.

За броени минути се показа черната земя , като вход на тунел

през снежната белота.

Тя в миг се озова във него.............Започнаха да я притискат.

Скоро вече сама стоеше права.......

Заравниха снега около нея , който я обхвана отвсякъде

като топло одеало.......

В синкавия здрач

трите същества се движеха като призрачни сенки .

...................

Огромното ръмжащо животно изрева ,

очите му разрязаха сумрака с огнени лъчи...................

Съществата скочиха ловко в утробата му.

То избълва облак отровен дим и потегли.................

Елхицата още трепереше от страх и недоумение ,

какво се случва.....?

Но внезапно ръмжащото животно спря.........

От него навън изскочи онова най-мъничкото розовобузото.

Затича се към нея , спъваше се през преспите ,

падаше , ставаше , но не спираше да тича към нея.

Когато я достигна се хвърли върху нея ,

прегърна я с малките си ръце ,

завря лице в клонките й ,

да провери дали онова листо си е още там и каза :

Милата ми ........! Ето сега си спасена !

Ще ми липсваш !

Благодаря ти , че беше с нас !

Няма да те забравя и ще идвам да те виждам !

Обещавам !

........

...

И докато тя се опитваше да разбере

какво ли значи всичко това , то хукна обратно

и се изгуби сред преспите.

Дочуваше само затихващото отдалечено ръмжене.........

Вече беше пълен мрак и тишина .

Нямаше никой около нея.

Заспиваше унесена на завет зад големия камък ,

увита в снежно одеало.

Беше й самотно , но някакво странно спокойствие

бавно я завладяваше .

Притисна листото........здраво в клоните си.......

Отпусна се .........и се понесе във вълните на съня......

Онзи , който й беше добре познат ,

и който в спомените й

завършваше с птича песен и

зелени поляни...!

.........

....

..

.

Заредиха се безкрайна върволица спомени .

Много лета , много зими..........

препуснаха в съзнанието й........

Картини сякаш рисувани от фантазията й ......

Но тя знаеше , че това някога бе нейното ежедневие...

.....

Виждаше как приятелят й порасна пред очите й

и тя пред неговите .

Как почти като в танц .......

короните им започнаха да се допират....

как заедно устояваха по-лесно на горския вятър

......

Как зиме той и се чудеше ,

че остава така зелена и свежа

и мислеше това за някаква магия ,

а тя се превиваше от смях на неговото недоумение .

На пролет тя се оказваше в неговото положение

и седмици следеше с интерес

как голата му снага

се покриваше с млади сякаш появили се

от нищото красиви зелени листа .......

..........

Короната му вече можеше да я пази от летните жеги ...

А през есента .....................

не можеше да се нагледа на приятеля си ,

който сякаш за да й се хареса ..........

.............всеки ден сменяше окраската си ..............

......................и като се наиграеше с това

, загръщаше я .........

и даваше на вятъра цялата си одежда .......

Оставаше гол на студа само за да завие част от нея

като с одеало за през зимата .....

.............

Помнеше , че той примамваше по клоните си

горските птици и така

можеха да се насладят на песните им......

.................

Помнеше как брояха показващите се

по поляната около тях кокичета........и като се объркат почваха отначало :).........беше много забавно............ :)

................

.

Помнеше и горския пощальон

таралежа

от когото научаваха новините

и клюките и по когото можеха да пращат

вести и подаръци..........

.........

Помнеше добре и голямата буря

когато много от големите дори дървета бяха съборени ,

а приятелят й букчето почти прекършен

продължаваше да я брани от разбеснелия се вятър.

..........

Не беше забравила и нескончаемите им спорове ,

и че понякога му беше сърдита.......

И как той дълго я уговаряше .........чак до вечерта.....

да погледне нагоре защото искал

да й покаже някаква много красива звезда...

...........

Както и дългите им среднощни разговори ,

прекъсвани само от

„шъткането“ на по възрастните дървета.

Но те бяха

като опиянени да споделят и продължаваха шепнешком.

........

Безкраен порой от спомени...

...въртящ се в съня й........

..........като вихрушка от листа...........

............

Помнеше и онази нощ в началото на зимата ,

когато бе изтръгната и отвлечена

в един свят от който не искаше да си спомня нищо

освен онова малко розовобузо същество.

.........

На моменти сякаш дочуваше глас в съня си....

.

.......Спиш ли още ?..........

.

Но беше твърде унесена ..........за да го чуе или разбере.

А потокът от спомени

отново се завръщаше....... и пак редуваше зими и лета...

пролети и есени........,

.

.

Снегове ,поляни , ярко слънце , цветя.........

И пак отново и отново.......

Пак някакъв далечен глас й шептеше в съня :

.

Спиш ли ?

.

И тя така свикна с него ,

че май понякога му отговаряше......

без да знае какво и на кого...

..........

Усети упойващия аромат на горски билки....

Опита да се огледа но не видя нищо.

Само ласките на топъл вятър......

.........и онази тиха и приспивна песен на щурците .......

Полека започна да долавя контурите в мрака....

Нямаше сняг.......Беше приятно топло......

.............Грееха ярки звезди.......

...........Беше пролетна нощ.....!

.

..........Спиш ли?.........

.

Кой си ти ?

- попита елхата......

Но сърцето й трепна от познатия глас

.............

Последва само шумът на лекия полъх.

........

Хей ......! :) ....Събуди ли се вече ?

- попита отново гласът

.......

Ти ли си мили ?!

- промълви елхата почти през сълзи......

.

Откога ме наричаш така...... :) ......?

- каза гласът .........

.

Не знам ..... може би винаги ...........

.........къде си ?.........от къде те чувам..........?

Или още сънувам ?

- пророни елхата.............

.

.

Не , вече не сънуваш :) !

....... Ти се завърна милата ми......!

- простена гласът във мрака

.

Къде си ?......... Къде си ?.......Защо не те виждам ?

- проплака елхата

и сякаш дори щурците млъкнаха за миг.

.

Тук съм ! ..... :)...... Съвсем наблизо !

Зад големия камък .......... Помниш ли го ?

- прошепна гласът

и вече нямаше съмнение че това беше букчето.

.

Но аз ........

но аз .......не мога да те видя от тук........!

А ти ........? Виждаш ли ме мили ?

- промълви с надежда елхата

.

Неееее..........!!! Още не ,

но поне си тук ...........поне се завърна .....

пак при мен......и нашата поляна...

.

Ооо......!......

И кога ще те видя......?

А ти как си ?

Пораснал ли си......?

Аз се чувствам много слаба....

.

Шшт.... Тихо , не се изморявай......

така е , още си слаба ......

Но поне си пак при мене.........всичко ще е наред ,

....... ще пораснем и пак ще се виждаме .........над камъка...........

Не се притеснявай......Сега си почивай повече.

.

Но как.....? Кога ще те видя отново ?

Ооо...... този камък......!

Чуствам се много отпаднла.....и да раста - ще е бавно... :( !

Какво има сега на моето място до тебе...

Говори ми .......! моля те.......!

Толкова ми липсваше!

.........

..

Успокой се...

.........Така е ........

сега ти ще растеш много бавно......

А място ти до мене е празно...

Закрих го с листата си....

Само Ежко понякога го навестява

крие се в шумата на топло ...

От него научих , че си се върнала....

............но сега вече съм сигурен , че си Ти .......... :) !

И ти ми липсваше ! Вече всичко е наред !

Отново ще можем да говорим. :) !

Помниш ли ? :) ........

Нашите безкрайни среднощни разговори :) ...

.

Знаеш ли какво ми се случи :( ....?

.

Шшшт....... :) ще ми разкажеш за всичко .

Има време вече ....сега си почивай .

Отпусни се и си почивай ,

а аз ще ти разказвам...

Ако знаеш как те чаках и се молех да се върнеш !

Сега аз ще раста бързо ...........

за да се видим отново и по-скоро ......

.....милата ми....!

Тихия шепот на букчето

скоро пак я приспа..........под обсипаното

с ярки звезди нощно небе ,

с приглушената песен на щурците.

Някъде отвъд върхарите , далече зад зелените хълмове ,

над спящите росни поляни ........плаха , резедава ивица

упорито избутваше мрака ,

проправяйки път на новия ден.......

Едно малко листо неусетно се изтъркули

между клонките на елхата

и тихо кацна сред избуелите треви.

.............

...

Аз ''познавах'' тази елха и тази история тя ми сподели ,

а аз просто Ви я преразказах :)

Обичайте се ! Обичайте сътвореното от Бога за вас!

И знайте ,че само ние сме отговорни за света , който ще оставим на децата си!