Заливът
Слънцето срамежливо се криеше зад хълмовете на запад. Старият Транспортер излезе от тясното асфалтово пътче и не без усилие пое към морето право през острите камъни и прахоляка. Шофьорът - едър мъж около петдесетте едва-едва настъпваше педала на газта, но въпреки това друсането беше ужасно. Спътницата му - жена на неговата възраст, с тяло което имаше склонност към леко напълняване, се беше вкопчила в дръжката над вратата, но дори под напрежение се усмихваше. До пустия бряг имаше не повече от двеста метра, но на прегрелия от жегата и от дългия път микробус, му бяха необходими пет-шест минути да измине това разстояние. Когато най-сетне стигна, спирачките изскърцаха със звук на облекчение. Шофьорът скочи тромаво от кабината и победоносно вдигна ръце:
- Стигнахме! И този път успяхме! И нашето място си е само наше! - после се затича към дясната врата на буса, отвори я и грабна спътницата си. Вдигна я във въздуха и я завъртя на ръце. Тя се разпищя от удоволствие, но само след миг мъж ...