perperikon
136 results
В мразовитата януарска нощ самотен прозорец пръскаше оскъдна светлина на уличката, далече от центъра на града. Единични снежинки се гонеха във въздуха. Някои от тях за миг спираха на перваза на прозореца, надзъртаха в стаята, а после дали уплашени от вида на горящата камина вътре, дали запленени от ...
  295  10 
Когато Господ го хванат дяволите,
ангелите започват да танцуват с тях танго
Телефонът тихо изписуква. Съобщение от шефа: „Днес в 17:00 оперативка в офиса!!!“ С три удивителни. И защо, по дяволите, ги наричат удивителни? Удивление от заповедите на началника? Да бе! Някого подобно събиране в петък при ...
  283  12 
„Още една неодрусана слива!“ – помисли си Павел Григориевич и извади телефона си – „Ей, какви хора има! Така безотговорно да се държат с даденото от Бога!“
Винаги снимаше обектите, към които подхождаше. Не искаше да бъде обвинен някой ден, че посяга на чуждото. Ето и сега - направи няколко снимки, и ...
  210 
Секунда след като прочете обявата, в главата на Йоцата проблесна идеята. Беше един от онези проблясъци свише, които идват веднъж в живота и го променят из основи. Тикна таблета в ръцете на майка си, неспираща да мели за бъдещето му, и хукна навън.
- И тази работа ли не харесваш?! Ставаш на тридесет, ...
  545  27 
Телефонът звъни ожесточено. С цветния ми сън е свършено. Събуждам се в черно-бяла стая. Повече черна, отколкото бяла. Сумрак. Телефонът звъни отново. Пресягам се да го изключа. Мярвам името на комисаря на екрана. На комисар не се затваря. Плъзвам пръст по екрана.
- Крумов! Къде си?! – дрезгавият му ...
  447  15 
Автобусът спря пред мен. Сребрист, със син надпис - „Господарят на времето“. Вратата се отвори. Шофьорът, беловлас старец с тога на звезди ми кимна да се кача.
„Мамка му! Водката ми дойде в повече“ – помислих, качвайки се.
- Накъде? Напред или назад? – едва сега видях избелелите слепи очи на стареца ...
  155 
– И защо го правиш това?!
Дали от изпитите бири, дали от нещо друго, но се осмелих да отправя въпроса към непознатия. В този момент той залепваше с бързовтърдяващо лепило някакъв син бутон на тръбата до вратата в празния среднощен автобус.
– Елате да видите защо! Тук пише – подкани ме той.
Надигнах ...
  191 
Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба ...
  163 
Чакаше уморено автобуса на спирката. Погледът ѝ неволно се плъзна по разказа, отпечатан в рекламната витрина. Зачете се. Някаква любовна история. Двойка състуденти, таванска квартира, любовен сладкиш. Напомняше ѝ за нейната младост. Когато стигна до момента, в който героинята казваше на приятеля си ...
  258 
Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...
  641  25 
2
Мъжете изплуваха като призрачни сенки от мъглата над блатото. Едва стъпили на твърдата земя, бързо свалиха мокрите си дрехи, извадиха от промазаните брезентови торби нови съветски военни униформи, облякоха ги, а своите избелели куртки, бричове и кепета прибраха по торбите.
- Вили, с този колан на Ве ...
  308 
1
Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ...
  432  17 
Питаш ме, защо съм тук? Какво да ти кажа, брат? Бурканът ме докара тук. Или по-точно животът ми в него... Можех ли да си представя, че ще стигна и до това?! Затворен в буркан! Като кисела краставичка. Или още по-зле – като хамсийка, плуваща вътре! Добре поне, че бях сам в буркана. Оставаше и да сме ...
  616  18 
Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...
  467  13 
Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...
  416  16 
Как бригадата сърцата сам-сама спаси гората
Бързо-бързо из гората
плъзва днес завчас мълвата,
че на горската поляна
утре рано от зарана ...
  438  10 
Мръкваше. Настъпваше неговото време. Времето на убийците. Времето, в което някоя нищо неподозираща жертва щеше да попадне на неточното място. Неточното за нея, но точното за него. Дебнеше в сянката на вратата, наблюдавайки улицата. Там някъде една стара улична лампа хвърляше оскъдна светлина. Той не ...
  502  15 
Полицейският автомобил спря точно пред колонката за въздух. От шофьорското място изскочи млад полицай с руло тоалетна хартия в ръка и на бегом влезе в бензиностанцията.
- Казвах ли ти, че бозата е резняк и че ще те прокара? – подвикна ехидно колегата му, много едър полицай на средна възраст, от паса ...
  516  11 
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важна оферта и проектодоговора към нея, и хоп – токът спира. Няма стационарни телефони, няма интернет, компютрите угасват безславно един по един след половин час заедно с батериите си. От енергото потвърж ...
  837 
Заливът на таралежите
Идваше тук при всяка възможност. Понякога два пъти в годината, понякога три, понякога по-често. Зависеше от това колко често пътуваше до завода на компанията в Солун. Беше открила мястото още преди много години, когато не можеше и да предполага, че ще дойде ден, когато ще оглав ...
  301 
Миди Саганаки
Сотириос Караянидис мразеше мидите. Мразеше ги още от дете. Майка му, овдовяла рано, едва свързваше двата края. Когато нямаха нищо за ядене, го пращаше за миди на скалите извън селото. Пращаше го винаги следобед, в най-топлата част на деня, тогава, когато селцето пустееше в следобеднат ...
  259 
Вместо предговор
Ако някой ми беше казал преди време, че за седем дни (всъщност шест, защото нощувките бяха седем) ще успея да напиша седем кратки разказа, щях да му се изсмея. Та горе-долу толкова бях написал през последната година. Но нещо се случи и немислимото е факт. Дали открих на онзи гръцки ...
  541 
Можеше ли Весо Вафлата да предполага, че ще стои някой ден пред тази огромна къща с кутия бонбони в ръка, че ще се поти в сако и с вратовръзка, и че трепетно ще очаква да зърне човека, за когото бленуваше през последните седем месеца? Но ето, че този ден бе настъпил! И сега той - мъжкарят, който не ...
  1113  11 
Пътувам с баща ми в топъл трамвай с дървени седалки. Миризма на влага се носи във въздуха. Месинговата тръба на дръжката пък има странен вкус. За едно петгодишно дете непознатото е впечатляващо. Навън е зимна вечер с много сняг. Минаваме покрай гробището. Хиляди кандила светят в тъмното, а снегът от ...
  264 
Четири части джин, една част кюрасао, натрошен лед, няколко капки лимонов сок. Петнадесет секунди в шейкъра, прецеждане в коктейлната чаша, украса от лимонова спирала на ръба ѝ. Когато всичко е под ръка, коктейл „Синя Луна” не ми отнема и минута...
В онази вечер това беше най-продаваното питие. Няма ...
  597 
На сина ми
Маса за двама
Шофирането в центъра на града винаги е неудобство. А в ден с киша и предколедна суматоха по улиците то си е живо изпитание за нервите на шофьорите. За мен обаче обикалянето на центъра с автомобил в дните преди празниците е наложително, с оглед на професията ми. Затова гледам ...
  1160  10  14 
Мама тръшна я ангина,
праща ме до магазина.
Десет лева тя ми дава
и подробно обяснява:
„Оги, вече си голям, ...
  885  18 
Бордът на директорите на Bank of Hysterialand обяви конкурс за портиер на банката. Длъжността бе pro bono. Заплата нямаше, но след месец в CV-то на кандидата щеше да пише, че е работил в престижната банка, и никой нямаше да пита като какъв. Това бе достатъчна причина току-що пръкнали се млади банкер ...
  705 
- И да знаеш, Геца, още четири хиляди години преди новата ера тук, по нашите земи, траките са имали своите първи кооперации. Не го казвам аз. Професор Овчаров го казва. И доказателства е намерил човекът. Артефакти! Едни гледали лозето, други правили виното, трети го съхранявали и претаквали. Четвърт ...
  690 
Бяха стигнали до дома на библиотекарката. Бодигардът ѝ подаде няколко сгънати банкноти. После свали и куфара. Мара и Красьо Черния слязоха от колата.
- Беше ми приятно, че се запознахме, госпожице!
Мара Дженева не отвърна нищо, а изфуча яростно и тръшна входната врата.
- Каква жена, Смоуки! Жалко, ч ...
  310 
Историята не познава много случаи, в които фолкпевици са се влели в редовете на работническата класа. Затова и статистиката мълчи за метаморфозите, настъпващи у тях при толкова рязък обрат в професионалния им път. Макар и без да имат претенциите да са точни, поради нищожния брой наблюдавани обекти, ...
  303 
Гарабед Папазян наблюдаваше през стъклената врата на ателието си мъжа на отсрещния тротоар. Имаше навика да не гледа клиентите в работилницата си, но оттатък витрината минувачите все още не бяха клиенти. Мъжът на средна възраст отвън беше добре облечен. Повече от половин час стоеше там. Очевидно изп ...
  306 
Всяко село или градче с по-малко от пет хиляди жители си има по един собствен селски или градски идиот. В по-големите населени места техният брой е неизброим. Градец имаше точно четири хиляди, двеста и осемнадесет жители и не правеше изключение от правилото. Той си имаше своя Боби. Всъщност истинско ...
  330 
Гарабед Папазян умееше да си държи езика зад зъбите. Поради това малкият му бизнес процъфтяваше, а златарската му работилничка никога не оставаше без поръчки. Ако всички други ателиета в големия град бяха обирани, а повечето дори и по няколко пъти, неговото се ползваше с безупречна репутация сред кр ...
  282 
Има една позабравена антивоенна песен. На английски заглавието е Where Have All the Flowers Gone, а немски тя е Sag mir, wo die Bumen sind. Изпята е от безброй световно известни изпълнители, чиито имена днес едва ли говорят нещо на масовата публика. Джоан Баейз, Нана Мускури, Вики Леандрос, Крис де ...
  572 
Мъглата леко се разсейваше. Дали от изгорелите газове над големия град, в който влизаше, дали от появил се изневиделица ветрец, но Борис започна да различава силуетите на многоетажните бетонни грамади. Нямаше желание да идва, но преди седмица синът му – студент трета година, се обади и предупреди, ч ...
  518 
Животът на Нестор Зефиров бе еднообразен и гладък като глазурата на торта Сахер. Ставаше сутрин в шест, а вечер точно в десет денят му приключваше с Първа Програма. Първа Програма бе името на радиостанцията в Градец, собственост на приятеля на Нестор – Маркони Петров. Втора засега нямаше. Точно в се ...
  1033  12 
Щом кокиче се покаже
и да не е топло даже,
идва тя при нас засмяна
в шарената си премяна.
Има единайсет братя, ...
  447 
Във гората той живее,
но да пее не умее.
Хапва ябълки и дренки,
спи във буковите сенки.
Никой него не закача. ...
  2570  10 
- Питаш ме дали съм се страхувал някога… – мъжът отпи голяма глътка от чашата си и продължи - Няма човек на този свят, който да не се страхува. Дали ще е за него самия, или за някой близък, или за вещи, пари и бъдеще…. Ние сме изтъкани от страхове. Разбира се, страховете ни са различни. Едно е страх ...
  730 
Random works
: ??:??