Последна среща. Някак го разбираме без никой да е казвал и дума за това. Тиха си, а аз някъде дълбоко в мислите си крещя. Гъстият дим от някаква пура застава пред нас като че да покаже още веднъж с мистичния си облик пропастта, която толкова безотговорно изкопахме. Пропастта между нас.
Поглеждам към теб, но не за да запомня чертите ти. Черти, които бих забравил с радост, но те оставиха своя отпечатък във всяка моя мисъл. Поглеждам те с надежда, че този път ще дойде краят. Образът ти избледнява бързо щом помисля си за нещо друго. Стоим един до друг, но вече не като любовници, не като дори познати, а като две студени статуи, които са изгубили живота си. Останали са само да напомнят, че сигурността е илюзорна и краят идва дори за стихийния пламък.
"Не те виня." - казвам и хвърлям няколко банкноти на масата. - "Тръгвам. Моля те не ме търси."
Вратата на бара се затваря тихо зад мен. Снежинки се втурват към очите ми, а вятърът отвява малкото топлина, която е останала по мен. Кожата ми потръп ...