Знаеш ли защо казвам, че съм силна? Защото аз живях с болката в себе си и я научих да лети с начупени крила. Защото усетих забития нож от приятели право в сърцето, за да го разсекат на две! Аз залепих това сърце и продължавам да се боря! Защото ме нараниха безброй много хора и изгориха душата ми, но аз си направих огнище от пепелта, която остана от нея, и някак с вяра отново запалих пожар!
Знаеш ли защо твърдя, че съм силна? Защото ме събаряха на земята, а нито веднъж не се предадох сама. Изтупвах прахта от себе си и се изправях със същата скорост, с която и падах! Била съм там, в ръцете на дявола, който държеше цялото ми същество в ръцете си. Опитваше се да ме опитоми. Да, той искаше да стана като него. Да не остане нищо човешко в мен. Искаше да ме превърне в безчувствен и нагъл човек! Само че дори в ада, в средата на пламъците, не изгубих и капка от човечността си.
Знаеш ли защо вярвам, че ще бъда силна и за напред? Защото животът ме изненада достатъчно, за да знам, че може да го направи всеки ден! Защото пътят, който съм извървяла, не е равен. Напротив. Той прилича на онези каменисти пътища, потънали в дупки и кал и калдъръми, в които се спъваш, ако гледаш много на високо! Защото вече съм наясно на какво съм способна, за да осъществя мечтите си.
Знаеш ли защо се гордея с това, че съм силна? Защото винаги намирам сили да се усмихна, колкото и да боли. Защото знам откъде съм тръгнала, откъде съм минала и къде съм стигнала!
Битките в живота е нужно да ги водиш сама! Няма татко, няма майка, нито някой, който да ги води вместо теб! Те отдавна са минали по този път! Защото съм силна и днес, и утре, и ще продължавам да се боря сама! Разбира се, ще съм щастлива, ако до мен има рамо, на което да се облегна, и човек, пред който няма да се срамувам да заплача. И все пак, дори и да нямам това щастие, никога няма да се откажа! Силна съм! И се гордея с това!