Въпросът, който най-често обикаляше съзнанието му, беше „ Заслужава ли си?“. С този въпрос започваше всяка мисъл за нея. Заслужава ли си той да страда толкова много, заслужава ли си да обича така силно и безрезервно, заслужава ли си да дава всичко за един човек, който не го оценява. Всеки нормален би казал, че не си, но той отдавна не беше такъв, вече съзнанието му преминало в отсрещната графа, толкова мъки и дерзания изтърпял, че не му правеше впечатление доста често, но в моментите, в които той се впечатляваше, мислите му политаха във всякакви посоки и пак въпросът беше същият. Любовта го заслепяваше, но разумът правеше отчаяни опити да вземе превес, а когато двете се сблъскваха, кашата ставаше неимоверна. Най-голямата война на сърцето и разсъдъка се водеше всеки ден в него, но нито една от страните не искаше да отстъпи, печелейки малки битки, те правеха опит да спечелят войната за отдавна изгубена кауза, а именно неговото щастие. Знаеше, че няма да е щастлив, знаеше, че няма да го обикнат така, както той обича, но пак малък пламък на надеждата гореше в гърдите му. Правеше отчаяни опити да я впечатли, явно обичта му не беше достатъчна, материалните подаръци вършеха черната работа, моментното ù щастие го караше да се чувства щастлив и отново да замаже очите му за очевидното. Толкова ли беше нагъл, за да моли за капка любов, капка, която щеше да напълни чашата му и да върне му усмивката на лицето. Беше се научил да се радва на малките неща, защото знаеше, че те са най-искрени. Наистина не можеше да разбере сигналите, които тя му изпращаше. В един момент толкова мила и добра, а в следващия скованото от лед сърце спираше да бие. Интересно нещо е животът, да обичаме тези, които ни нараняват, а да се подиграваме нагло с тези, които ни обичат. Това нещо той никога нямаше да разбере, винаги щеше да остане загадка за всички, загадка, уморила хиляди велики умове. Тази загадка водеше отново до въпроса „Заслужава ли си?“, разбира се, че си заслужаваше, все пак  петте минути щастие за него заличаваха петте месеца страдания, наистина не бяха много равносилни тези моменти, но той знаеше, че тя си ЗАСЛУЖАВА и щеше да се бори със зъби и нокти някой ден и тя да каже да, ТОЙ си ЗАСЛУЖАВА, ТОЙ не е като ДРУГИТЕ и аз го ОБИЧАМ ТАКЪВ, КАКЪВТО Е!