Въпросът, който най-често обикаляше съзнанието му, беше „ Заслужава ли си?“. С този въпрос започваше всяка мисъл за нея. Заслужава ли си той да страда толкова много, заслужава ли си да обича така силно и безрезервно, заслужава ли си да дава всичко за един човек, който не го оценява. Всеки нормален би казал, че не си, но той отдавна не беше такъв, вече съзнанието му преминало в отсрещната графа, толкова мъки и дерзания изтърпял, че не му правеше впечатление доста често, но в моментите, в които той се впечатляваше, мислите му политаха във всякакви посоки и пак въпросът беше същият. Любовта го заслепяваше, но разумът правеше отчаяни опити да вземе превес, а когато двете се сблъскваха, кашата ставаше неимоверна. Най-голямата война на сърцето и разсъдъка се водеше всеки ден в него, но нито една от страните не искаше да отстъпи, печелейки малки битки, те правеха опит да спечелят войната за отдавна изгубена кауза, а именно неговото щастие. Знаеше, че няма да е щастлив, знаеше, че няма да го о ...