Ти беше искрите в очите ми, смисъл на мечтите ми, въздух в гърдите ми и залезът в дните ми. Казвала ли съм ти някога, че те обичам?... не, не съм и съм сгрешила. Обичах те така силно с чиста и непозната за мен любов... но си мълчах. Дали ако знаеше за тази моя любов щеше да я приемеш? Не вярвам. Виждах страха в очите ти, страх да бъдеш обвързан с човек от разстояние. Ти си свикнал да имаш всяка, която си пожелаеш, сега разбирам за какво са били всички тези лъжи. Всеки нов ден ме натъжават, защото спомените избледняват, но обичта ми към теб е същата. Защо те обичам??? Какво ми даде, освен мъка, една тъмноцветна дъга от сълзи и безсънни нощи и дълги самотни дни. Тъжна съм, а ти отново не знаеш. За пореден път само тъмнината разбира мъката ми - болка по една невъзможна любов. Виж луната тази нощ свети по силно, помолих я да освети пътя ти и да ми помогне да те забравя. А виждаш ли звездите? Те не ми позволяват да те забравя, всяка една ми напомня за мечтите ми с теб. Тишината ме заглушава ...