Имало едно време един затворник... Той отдавна се отказал да вярва в приказки, понеже суровостта на живота го отрезвила рязко като удряне с огромна буца лед по главата, но... не знаел какво му е приготвила любовта. Казвал се Георги. Този затворник имал момиче на мечтите си. Усмивката ù била по-ценна от всички богатства на света. И така, той за нея заживял и закопнял... Името ù било Марисия. Пеел си по цял ден в затвора:
"Марисия, ти си моята орисия,
моята нежно сподавена страст,
имаш над мен неконтролируема власт,
ще погълна тялото ти като ураган,
дали повече от теб мога да бъда завладян!!?"
Двамата само си писали в един сайт за запознанства, но Георги искал да я види страшно много. Усещал, че се задушава от безпокойство, както трудовите хора се задушават на полето при мараня, ако тя не е негова.
Дошъл един приятен ден и двамата се чули по телефона. Какъв бил резултатът? - харесали си гласовете, имало хармония в разговорите им. Само че като жезъл една мисъл пронизвала съзнанието на тър ...