1.
Не знам колко време съм лежала в спалния си чувал, опитвайки се да се стопля. Помислих си на няколко пъти да стана, но ми се стори свръх силите ми, затова пак се загръщах плътно и се оставях да не бъда нито тук, нито там. Бях толкова уморена, че можех единствено да се рея, виждайки пред себе си прозорец и част от стара сграда на фона на мрачно и сиво небе. Не бях съвсем наясно какво правя тук сама, в една гола стая с матрак на пода и какво щях да правя утре, вдругиден, след една седмица... Смътно долавях известна нелепост и неразумност на решението си да предприема това пътуване, започнато в един крайно неподходящ момент. Освен това, много добре знаех, че не бях чак такъв авантюрист и бях твърде крехка за такива начинания. Тръгнах необмислено и напълно непланирано, а това ми се струваше като игра на сляпо. Нямах представа какво ще правя, освен да се скитам безцелно из държавите в Централна Европа, в опит да изляза от състоянието, в което се намирах. Но за мен бе трудно да приемам не ...