Здравей, мое вътрешно Аз!

Поглеждайки се в огледалото, виждам чертите на жена, достатъчно силна, за да те потърси в себе си. Ти си много повече от тази жена, защото тя е само външната обвивка на нещо душевно. Нея я виждат всички. Познават очите и косите ù. Съзират извивките на тялото ù, жестовете, които прави с ръцете си, усмивката ù. Някои я харесват, други не. Тя е само образ в огледалото, когато се погледна. Но ти, мое вътрешно Аз, си запазила детското в себе си. Ти все още мечтаеш и правиш големи планове. Ти все още вярваш, че ще изживееш своята приказка. Ти винаги носиш торбичка с надежда в шепите си. Поглеждайки ме, хората не те виждат. Ти си скрита. Ти си много по-надълбоко в мен. Ти си цялата ми душевност. Малко от тях ще успеят да се докоснат до теб. А другата? Другата е видима за всички. Могат да я прегърнат, да я хванат за ръката, да завържат разговор с нея. С теб, мое вътрешно Аз, ще си говорят много малко хора. Ти си едно силно дете, което търпи тежестта на разбитото си сърце, вместо да понася болките от одрасканите колене. Ти падаш по лице и отново се изправяш, с усмивка! Ти си много повече от онази жена, която виждат хората. Тази жена има поглед, зад който се криеш ти. Тази жена има чувства, които нареждаш ти. Тази жена има сълзи, в които могат да те познаят, но все по-малко са тези хора. И все по-малко наистина се грижат за теб. Все по-малко те откриват и разбират, мое вътрешно Аз. Но ти не се страхувай! Няма да си самотна - аз ще си говоря с теб! Ще изчакаме заедно човекa, който ще обикне това дете и тази жена с цялото си сърце!