П Р О Л О Г
1500 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ
Слънцето изгряваше над малкото затънтено селце. Лъчите облизваха върховете на дърветата, минаваха по всяко листо и сякаш му казваха „Добро утро, събуди се!” След това се плъзваха по-надолу, докато достигнат тревата и тя сякаш трепваше от щастие. Едрите капки останали от среднощния дъжд, заблестяваха във всевъзможните цветове от дъгата. Някъде изкрещя птица. Внезапно излезе от гората и прелетя ниско над главата на младия човек, седящ на най-високата скала и наблюдаващ цялата тази красота. Той всяка сутрин посрещаше изгрева на слънцето, затова го наричаха - Пролот-слънцето. Той беше син на вожда на средно голямо племе. Но за сметка на баща си, който сам беше постигнал състоянието на „МАНА”, Пролот знаеше, че е роден с нея. Просто му вървеше във всичко, което захванеше. Хората го почитаха не толкова за това, че бе син на вожда, а че притежаваше тази Мана и им помагаше. Обичаха го, защото не се скъпеше и правеше всичко възможно ...