Жадувам да съм дете на природата, на майката Земя – в нейната прегръдка да се отпусна и да се преродя. Жадувам да изляза от мътните води и да заживея просто, да ходя боса из зелените треви. Жадувам да изследвам жълтурче, паяк или мравка, да наблюдавам техния тих, съвършен живот. Жадувам към корените да се върна. Свободна да тичам из поляни, свободна да дишам с пълни гърди, свободна да се свързвам.
Боже, колко е прелестен светът на дърветата, а колко мътилка има в човешките очи! Колко си уплашен само – далеч от своите земи. Живеем на най-красивата планета, преливаща от благоухание и благодат, криеща в недрата си бездънни пластове, мистерии и алхимична сплав. Земя – празник за сетивата, с меки дюни, залези в лилаво и сребърни луни. Земя, която се ражда всяка сутрин със сияние от злато.
Душата ми се храни със покой. Душата ми се храни с покоя на тревите. Уханието на акация, липа и борови иглички разтваря душата ми като прозорец. Кожата ми като карта и невидима поема, докосва кожата на дър ...