Криминални миниатури

                                           Златарят

                          В жилищна кооперация “Бъдаще”, находящо се на улица Хан Крум,  имаше черезвичайно събитие. От три дни по стълбищата на кооперацията се носеше тежка миризма. Когато полицията разби вратата на апартамент номер 3 на втория етаж, пред очите на двамата полицаи се откри неочаквана картина. На широкото легло лежеше чисто гол мъж. Видима възраст между 50 и 60.  Беше мъртав. На лицето му беше замръзнала блаженна усмивка. По тялото му нямаше никакви рани, нито белези от насилие. Единствено силно впечатление правеше  ерекцията на  огромния му пенис.  Случая беше особен и полицаите се обадиха в Дирекция на полицията.

Когато Главен полицейски инспектор Лальо Лабов пристигна на местопроизшествието, по стълбите на кооперацията имаше десетки любопитни,  не само от кооперацията, но и от съседните. Чуваше се тих шепот от коментарите на комшиите. Не всеки ден някой умира “на капия”. 

ЛЛ затвори входната врата и нареди на двамата полицаи да не допускат никого в апартамента. С него вътре останаха  съдебният лекар, фотографът  и дактилографът.

Лекарят установи  часа и причината за смърта - разрив на сърцето по време на полов акт. “ Вероятно понеделник след обяд, -  каза доктор Попов. Беше сряда.  Стаята беше мебелирана скромно, но с изтънчен вкус.  При огледа се установи, че в малкото апартаментче никой не живее постоянно. Явно беше “любовно гнездо” на Арам- известен столичен златар от арменски произход. Богат мъж, семеен с две голями вече деца, и ценител на женската красота.

Явно нямаше престъпление, но все пак ЛЛ считаше за  свой професионален дълг да открие тази, която се беше уплашила от случилото се и побегнала изоставяйки мъртвия. Ами ако бързата намеса на лекарите би  могла да спаси прелюбодееца от смърта? 

ЛЛ направи щателен оглед, без да открие някаква улика подсказваща личността на любовницата. На малката масичка до леглото имаше две чаши за шампанско и шампаниера с бутилка  неразпечатано френско шампанско. Явно нетърпеливият любовник е смятал да отворят бутилката след първия сеанс.  Но..., съдбата беше решила друго. 

Санитарите   покриха мъртвеца с чаршаф. Малко под корема на златаря се беше образувала палатка, която подсказваше, че покойният е мъж.

  Главен полицейски инспектор Лабов хвърли последен поглед на  место произшествието и беше готов да напусне  злополучното любовно  гнездо, когато погледа му беше привлечен от  тънка копринена нишка, която до сега беше  скрита под главата на мъртвеца.  ЛЛ внимателно вдигна с пенсети коприненото влакно, приближи се до прозореца и лицето му придоби съсредоточен израз. Ако се съди по цвета,  беше рижав женски косъм.  Мозъка му работеше на високи обороти, този цвят му беше познат. Беше го виждал съвсем скоро.

На лицето му се появи загадъчна и самодоволна усмивка. Излезе от апартамента, спусна се по стълбите и спря до бутката на портиера.  Бай Милан излезе от будката си и козирува отривисто, както се полага на бивш федбебел.

-Слушай друже,  кажи ми коя беше онази рижава госпожица, която едва не се сблъска с мен на вратата когато дойдох?

-Това е г-ца Лили от последния етаж, госин началник. Тя живее отскоро тук.

-Благодаря ти  бай Милане,- му отвърна ЛЛ и приятелски го потупа по рамото.

-Ще стараем,- се изпъна като новобранец портиера.

Главният  полицейски инспектор Лальо Лабов  вече знаеше с кого ще пие следобедното си кафе в “Савоя”.