Момичето вървеше край морето. Вървеше бавно, бавно. Мислеше за какво ли не. За това, че ваканцията свършва, че е скучно без сестричките от съседния апартамент.  За какво ли не мислеше. И тогава видя рибката. Една малка рибка. Вълните сигурно са я донесли и изхвърлили на брега. Момичето взе рибката и щеше да я хвърли във водата, когато си спомни приказката за златната рибка. Какво пък, трябваше да опита. "Първо: днес да се върнат приятелките ми... - си помисли - Второ: да ям сладолед. И трето... трето: да има голяма и хубава изненада вкъщи." Хвърли рибката във водата. Морето я отнесе. Скри я в дълбините си. Момичето постоя вгледано в него, после тръгна към дома.

Първото нещо, което видя беше колата на съседите. Двете сестрички се бяха върнали.

- Ето, започнаха да се сбъдват желанията ми - си помисли момичето и се сблъска на входа с баба си.

- Къде ще ходиш, бабо?

- До магазина, детето ми.

- Нека да отида аз. Може ли?

- Да, да по-добре ще е. Не искам да оставям майка ти сама. Ето парите. Вземи хляб и захар. А, и сладолед си купи.

- Какво? И сладолед ли? О, ето, че и второто ми желание се сбъдва. - си помисли детето и хукна към магазина.

Направило покупките, се връщаше със сладолед в ръка. Видя тяхната кола пред входа. Баща ù беше в колата, а баба ù и майка ù се качваха в нея. Нещо е станало, но какво?

- Бъди в къщи, дете. Ще ти се обадим. - извика бабата и колата потегли.

Прибра се разтревожено момичето. Седна до телефона и зачака. Даже вече не му се ядеше сладолед. Колко време беше минало не знаеше, когато телефонът звънна  и баба ù се обади.

- Имаме радост голяма в къщи, миличко. Имаш братче.

- О, бабо, много се радвам, много. - И си помисли: "Хубав ден! Сбъднаха се всичките ми желания."

- Златна рибке, благодаря ти. Много ти благодаря.

Значи, има златни рибки още. Не са само в приказките, нали?

Довиждане... Отивам при морето. Може би там ще намеря и аз златна рибка? Може би. Кой знае?