Знам, че ме лъжеш, ама ми е хубаво да те слушам
Знам, че ме лъжеш, ама ми е хубаво да те слушам
С приятелката ми Силвия се уговорихме да се срещнем в петък след работа на кафе в центъра. Не се бяхме виждали отдавна и решихме да си отпуснем поне един час свобода.
Точно в 18.00 влязохме в кафенето. Когато сме заедно почти винаги се оплакваме една на друга от живота, мъжете, децата и ни поолеква.
- Добре изглеждаш, Силве, разказвай как я караш - попитах я както винаги.
- О-о, много съм добре! Както всеки петък и днес е моята вечер за лични срещи! - отвърна ми засмяна Силвия.
Изгледах я подозрително. Обикновено се срещаме един път в месеца и все „на тръни”, защото бързаме да напазаруваме, да сготвим.
- Едвам накарах мъжа ми тази вечер да излезе, да се разсее -продължи Силвия. - Все си седи вкъщи и ми помага. Вчера сготвил, пуснал прахосмукачката и миялната машина. Ама какво говоря и аз - вчера, почти всяка вечер ме изненадва с нещо. Я изпрал, я изгладил, а когато не успее да сготви, ме води на пица. Много ми помага, даже понякога чак ме дразни. Иска аз да съм добре, а за себе си хич не мисли. Днес успях да го накарам да излезе с приятели, да пийнат по бира, да си поговорят. Пък и аз държа на петъчните си срещи с приятелките.
Гледах я с изцъклени очи трескаво мислех. Първо: те нямат миялна машина за съдове. Да са си купили? Абсурд! Силвето до скоро беше безработна. И второ, за две-три седмици, откакто не сме се виждали, не е възможно този кретен - мъжът й, чак толкова да се е променил. Задебнах я да си поеме дъх, че да я прекъсна, но не би. Приятелката ми продължаваше да трака като къртечница.
- Петърчо пък се записа на уроци по английски, тръгна и на пиано. Много му е претоварена програмата, но той сам така пожела, аз нищо не му налагам. Така бих искала да се занимава с някакъв спорт, ама не - все над учебниците, все с книга в ръка. Това Шекспир, Гьоте, абе всичките класици е изчел вече, и то в оригинал.
Тая ме сбърка! Синът й от сутрин до вечер тича след топката по улиците, едвам минава от клас в клас, тя ще ми говори за английски и Шекспир. Той освен Стоичков и Дейвид Бекам други класици не познава! Ядосах се не на шега, не издържах и я прекъснах.
- Силве, какво става с тебе? За кого ми говориш всъщност?
- Чакай малко бе, не се впрягай - зашепна Силвето. - Уф, оная най-после си тръгна! Абе една колежка седеше на съседната маса, та не исках да ти говоря пред нея за моя търтей, дето по цяла вечер седи в кръчмата, и имам чуството, че си е забравил адреса! Или за синковеца, дето ще ме довърши. Зарежи ме мене, тя мойта е ясна, ами кажи вие как сте, че ще тичам да пазарувам, леле забравих да платя тока...
- По-добре колежката ти да беше тук. Говореше като истинска жена, а и ти отиваше. Питаш ме как сме? Ами екстра сме, почти като вас. Хайде да ставаме, че закъснях, мъжът ми е запазил маса тази вечер в ресторант, а искам да се преоблека и да се пооправя. Знаеш го какъв е и колко държи да изглеждам добре.
- Държи той, знам колко държи твоят хубостник, ама наистина ли сте на ресторант?!
- По-тихо бе, жена, и аз имам колежки! - пошушнах ядно. - Другия път няма да се срещаме в центъра не можем да се пооплачем като хората.
- А, не - отсече Силвия. - На мене ужасно ми хареса. Знам, че се лъжем, ама ми е толкова хубаво да те слушам. Поне един път в седмицата искам да се чуствам истинска жена!
© Светлана Лажова All rights reserved.
!