svetlanal (Светлана Лажова)
340 8102
31.03.2007 г., 6:10 ч.

Знам, че ме лъжеш, ама ми е хубаво да те слушам 

  Проза
2352 0 24
4 мин за четене

Знам, че ме лъжеш, ама ми е хубаво да те слушам

 

  С приятелката ми Силвия се уговорихме да се срещнем в петък след работа на кафе в центъра. Не се бяхме виждали отдавна и решихме да си отпуснем поне един час свобода.

  Точно в 18.00  влязохме в кафенето. Когато сме заедно почти винаги се оплакваме една на друга от живота, мъжете, децата и ни поолеква.

  - Добре изглеждаш, Силве, разказвай как я караш - попитах я както винаги.

  - О-о, много съм добре! Както всеки петък и днес е моята вечер за лични срещи! - отвърна ми засмяна Силвия.

  Изгледах я подозрително. Обикновено се срещаме един път в месеца и все  „на тръни”, защото бързаме да напазаруваме, да сготвим.

  - Едвам накарах мъжа ми тази вечер да излезе, да се разсее -продължи Силвия. - Все си седи  вкъщи и ми помага. Вчера сготвил, пуснал прахосмукачката и миялната машина. Ама какво говоря и аз - вчера, почти всяка вечер ме изненадва с нещо. Я изпрал, я изгладил, а когато не успее да сготви, ме води на пица. Много ми помага, даже понякога чак ме дразни. Иска аз да съм добре, а за себе си хич не мисли. Днес успях да го накарам да излезе с приятели, да пийнат по бира, да си поговорят. Пък и аз държа на петъчните си срещи с приятелките.

  Гледах я с изцъклени очи трескаво мислех. Първо: те нямат миялна машина за съдове. Да са си купили? Абсурд! Силвето до скоро беше безработна. И второ, за две-три седмици, откакто не сме се виждали, не е възможно този кретен - мъжът й, чак толкова да се е променил. Задебнах я да си поеме дъх, че да я прекъсна, но не би. Приятелката ми продължаваше да трака като къртечница.

  - Петърчо пък се записа на уроци по английски, тръгна и на пиано. Много му е претоварена програмата, но той сам така пожела, аз нищо не му налагам. Така бих искала да се занимава с някакъв спорт, ама не - все над учебниците, все с книга в ръка. Това Шекспир, Гьоте, абе всичките класици е изчел вече, и то в оригинал.

  Тая ме сбърка! Синът й от сутрин до вечер тича след топката по улиците, едвам минава от клас в клас, тя ще ми говори за английски и Шекспир. Той освен Стоичков и Дейвид Бекам други класици не познава! Ядосах се не на шега, не издържах и я прекъснах.

  - Силве, какво става с тебе? За кого ми говориш всъщност?

  - Чакай малко бе, не се впрягай - зашепна Силвето. - Уф, оная най-после си тръгна! Абе една колежка седеше на съседната маса, та не исках да ти говоря пред нея за моя търтей, дето по цяла вечер седи в кръчмата, и имам чуството, че си е забравил адреса! Или за синковеца, дето ще ме довърши. Зарежи ме мене, тя мойта е ясна, ами кажи вие как сте, че ще тичам да пазарувам, леле забравих да платя тока...

  - По-добре колежката ти да беше тук. Говореше като истинска жена, а и ти отиваше. Питаш ме как сме? Ами екстра сме, почти като вас. Хайде да ставаме, че закъснях, мъжът ми е запазил маса тази вечер в ресторант, а искам да се преоблека и да се пооправя. Знаеш го какъв е и колко държи да изглеждам добре.

  - Държи той, знам колко държи твоят хубостник, ама наистина ли сте на ресторант?!

  - По-тихо бе, жена, и аз имам колежки! - пошушнах ядно. - Другия път няма да се срещаме в центъра не можем да се пооплачем като хората.

  - А, не - отсече Силвия. - На мене ужасно ми хареса. Знам, че се лъжем, ама ми е толкова хубаво да те слушам. Поне един път в седмицата искам да се чуствам истинска жена!

© Светлана Лажова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най-важното е да сме истински! Браво на теб, Мариела, само така, бъди себе си!!!
  • Хм, наистана ме накара да се замисля. Защото аз съм на 14 , ходя на училище , излизам и наистина понякога чувам приятелки как си говорят и лъжят за нещата от скапаното ежедневие. Браво ,на теб! Чувствам се някакси по-жива като знам, че съм себе си във всяко положение!
  • Усмивка и за теб, Марко!!!
  • !
  • Като не мога да готвя, поне да пиша...Мерси, Галя!!!
  • Наистина си майсторка на разказите!Поздравления!
  • Благодаря Вероник!!!
  • Аз съм лъжец-професионалист.Децата са от мене и те също лъжат много хубаво.Сутрин рано ми казват: Мамо,толкова си красива!Поглеждам се в огледалото и се плаша от себе си.Направо ги питам: Колко пари ви трябват? Не бе,хубава си,но щом питаш...Благодаря ви,че ме четете!!!
  • Голям колорит си. Харесват ми твоите разкази.
  • Поздрави Светле!
    Разсмя ме но си е истина това!
  • И аз ви обичам!!!
  • то пък като лъжеш - мед ти капе от устата пристрастена съм към разказите ти!
  • Благодаря ви!!!Миналата година един познат на 1.04.ми казва:честит имен ден!Почудих се,а той ми отговаря:Днес е ден на лъжата,а ти нали си Лажова.От този ден не спрях да лъжа,то ми иде и отръки,нищо,че фамилията не ми е по род,а по мъж.Ей,да знаете,страхотни личности сте!!!
  • Браво Светле
    Отново поучителна и житейски изпитана история!!!
    Да се смеем ли ,да плачем ли...по добре да го ударим на майтап
    Аз лично немога да се оплача от съпругът си...той е страхотен човек.
    Слушаме се и двамата ...всеки си има трески за дялане както се казва,
    но засега не ме е разочаровал с нищо ,мисля и аз него също!!!
    Да са ни живи и здрави мъжете че без тях за къде сме
  • "Жената застана до мен и запя хитовата песен от последния си албум. Аз я гледах с щастливи влюбени очи и исках да я целууувам ..."

    По-добре отколкото " Жената обикаляше около мен с непрестанното си мърморене. Толкова ми беше омръзнало, че исках да и сложа ръка на устата та да млъкне."

    Поздрави, Светле!!! Харесвам твоите истории!!!
  • Усмихна ме Светле.
    Честит първи април, ден на хумора ( като личен празник ти го честитя ).

    Поздрав и усмивка.

  • Браво, страшна си
  • Светлана - сладурана! Върховно, бе, страаашна си! Бягам за прахосмукачката, с настроение за 6 дена напред!!!
  • Браво, има над какво да се замисли човек, интересно е как си намерила тази тънка граница между смешното и тъжното! 6
  • Светле, невероятна си- благодаря ти от сърце, че ме разсмиваш!
    Хубаво е, когато човек си легне с усмивка на уста/като аз снощи/ и на следващия ден да продължи да се усмихва!
    Поздрави от мен!
  • "- А, не - отсече Силвия. - На мене ужасно ми хареса. Знам, че се лъжем, ама ми е толкова хубаво да те слушам. Поне един път в седмицата искам да се чуствам истинска жена!"
    !!!
    И аз така.
  • Замисли ме , разсмя ме и ме разплака разказът ти...
    Браво Светлана!
    Разказваш увлекателно и живо!
    Обичам да те чета!
  • Много си прав,Вальо!Но напоследък с моите приятелки точно така си споделяме.И вместо да се ядосваме се разтоварваме.Когато някоя от нас каже:"Моето слънчице,ако знаете каква изненада ми направи снощи?Прибра се раничко...към 1 часа и ми идеше да го удуша от любов!"Звучи по-хубаво от:"Моят простак вчера ми скъса нервите и ми идеше да го убия!"Моят например много слушка и папка.Да сте ни живи и здрави!!!
  • Първо ме разсмя, а после ми стана много тъжно, че наистина сме такива.И мъже и жени сме такива.Защото продължаваме да се гледаме с тия очи - на мъже и жени, а не на личности.Браво!
Предложения
: ??:??