Jul 21, 2005, 7:59 PM
Зъбобол
1 мин reading
То не е за приказка. Цяла нощ не съм спал от зъбобол.
Отивам в поликлиниката, 10 зъболекарски кабинета и пред 9 народ, народ... Само пред 10-тия никой. Почуквам за всеки случай и се отваря. Влизам, сядам и казвам:
- Майни го този зъб, че оскотях от болка.
- Кой? - е въпросителното отсреща.
- Последен горен дясно, точно до непоникналия мъдрец - отговарям професионално аз и отварям уста.
- О, той се клати - установява тя с разбиране...
- Клати се, ама не пада - гледам аз умолително - ша го вадим ли?
- Ти какво, да не искаш да ти посадя нов? С упойка или без? - затрупва ме с въпроси...
- Как без упойка - изфъфлям и установявам, че съм сбъркал стаята, ама късно...
- Щото те пенсионерите нали нямат пари, понякога пестят - зашеметява ме отговора и.
- С упойка е 15 лв, а без упойка 7.
- Може ли с две упойки? - прошепвам умолително.
- Може, но ще трябва да чакаш още 15 минути за да те хванат добре.
- Като влязох, отвън нямаше никой - успокоявам я и в този момент разбирам, че стъпих на хлъзгаво и си изкълчвам крака.
В погледа и блесна една такава особена искра, а очите и станаха стъклени. Сложи ми упойките, обърна се, взе клещите, чукна ме с с пръст по бузата и до като извикам от болката, беше навряла клещите в устата ми. Усетих кляното и със стомаха си и като задърпа... Горкия зъб, неустоя и се предаде след 15 секундна борба. Очилата ми се замъглиха от зор и нищо не видях от навеждането, но сега още имам болки в коремната област. Баси коляното. Натика ми една марля та да не мога да си отварям устата и вика:
- Готово. 23 лева. Бъркам вадя 30 лв. Оставям 10, а другите 20 ги прибирам.
- Ами упойките - ми вика.
- Като ме хванат, тогава ще ги платя - казвам със стиснати зъби и излизам.
Отивам в поликлиниката, 10 зъболекарски кабинета и пред 9 народ, народ... Само пред 10-тия никой. Почуквам за всеки случай и се отваря. Влизам, сядам и казвам:
- Майни го този зъб, че оскотях от болка.
- Кой? - е въпросителното отсреща.
- Последен горен дясно, точно до непоникналия мъдрец - отговарям професионално аз и отварям уста.
- О, той се клати - установява тя с разбиране...
- Клати се, ама не пада - гледам аз умолително - ша го вадим ли?
- Ти какво, да не искаш да ти посадя нов? С упойка или без? - затрупва ме с въпроси...
- Как без упойка - изфъфлям и установявам, че съм сбъркал стаята, ама късно...
- Щото те пенсионерите нали нямат пари, понякога пестят - зашеметява ме отговора и.
- С упойка е 15 лв, а без упойка 7.
- Може ли с две упойки? - прошепвам умолително.
- Може, но ще трябва да чакаш още 15 минути за да те хванат добре.
- Като влязох, отвън нямаше никой - успокоявам я и в този момент разбирам, че стъпих на хлъзгаво и си изкълчвам крака.
В погледа и блесна една такава особена искра, а очите и станаха стъклени. Сложи ми упойките, обърна се, взе клещите, чукна ме с с пръст по бузата и до като извикам от болката, беше навряла клещите в устата ми. Усетих кляното и със стомаха си и като задърпа... Горкия зъб, неустоя и се предаде след 15 секундна борба. Очилата ми се замъглиха от зор и нищо не видях от навеждането, но сега още имам болки в коремната област. Баси коляното. Натика ми една марля та да не мога да си отварям устата и вика:
- Готово. 23 лева. Бъркам вадя 30 лв. Оставям 10, а другите 20 ги прибирам.
- Ами упойките - ми вика.
- Като ме хванат, тогава ще ги платя - казвам със стиснати зъби и излизам.
© Найден Найденов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
абе човече ако беше малко по дълго щеше да ми свърши работа амаа уви не трябваше да си пиша сам разказ на същата тема иначе Браво и твоито е хубаво ама не колкото моето
)
-
Понякога успяваме, понякога не...
Важното е, че опитваме
Поздрав! -
Така е Найдене. Няма упойка за болката от действителността. Затова ние, като по-силни от нея, се стремим да я превърнем в нещо забавно.
Особено последното ти изречение, направо ме развесели... -
Болката от действителността мила не може да се премахне с упойка
Благодаря! -
Хахаха... Феминизъм ли?
Майтапя се
Благодаря! -
Много ми хареса със своята реалност и неподправеност. Хареса ми и
тънкият хумор в този разказ, който все пак не може да надделее над болката, а коя по-точно??? - От зъбобола или от действителността? Поздравления! 6
-
Усещането за изстрадана мъжка болка е е върховно!Кефи ме ясната и чиста лексика
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
