А после? Ръцете безсилни са морни, сломени
и хладната вечност се вглежда в помръкнали взори.
И мъките стихват. Било то и мъки неземни –
напразно! Аз виждам как шества нощта с тиха горест.
Изминало пътя свой, слънцето в залез угасна.
Виж в моите книги: там бъдни дела са открити.
Да, бях аз пророк, щом сърцето молитва безгласна
мълвеше и песен за теб, но царица не си ти.
Не ще бъда цар – ти на бляна властта не споделяш.
Не ще бъда роб – ти властта на земята не тачиш.
Но ето товар нов: додето смъртта не застели
с килим от трева твоя гроб – без дела да се влачиш. ...