Amorphis-Summer's end"
Amorphis-Summer's end-Краят на лятото
Във утринна мъгла,под чезнеща луна,
през гъстите гори на път потегли тя
Със свято острие във своите ръце
тя плодовете горски дъхави бере.
Тя моя път постла да срещна есента,
но лятото да помня бе нейната молба
да видя как листата превръщат се във злато,
но после как се слива всичко в сивота.
Под каменни стени очи от атропин,
утеха срещнах в техните засмени дълбини.
И както си седях светът се завъртя,
а пясъкът на времето от друг сън долетя.
Без жертва няма обич,животът почва с гроба,
А аз ще си отдъхна в хладната утроба ,
в студената прегръдка на майката-земя,
последната целувка е тази със пръстта.
© Блек All rights reserved.
