Sanremo 2016

------------------------------------------------------------

Аннализа Скароне - Вселенският потоп

Санремо 2016

----------------------------------------------------------------------------

Autori: Annalisa Scarrone & Diego Calvetti

---------------------------------------------------------------------------------------

Автори: Аннализа Скароне & Диего Калвети

--------------------------------------------------------------------------------------------------

L’amore non è una colpa. 
Non è un mistero. 
Non è una scelta. 
Non è un pensiero. 
L’amore, quello dei film. 
L’amore del „che segno sei ?”
C’è affinità, un aperitivo, chissà se mai…
magari qualcosa, qualcosa succederà…

--

L’amore di questa notte 
non conta niente. 
Anzi, sia maledetto, 
e maledettamente 
io non tornerò. 
Perché non hai futuro. 
E io ho già poco tempo per me stessa. 
Figuriamoci per gente come te. 
E intanto prendo questa metropolitana, 
l’unica che sorride è una puttana. 

--

E allora io preferisco sognare. 
Perché è così, è così, io lo so, 
che mi lascio andare. 
E tu, che resti l’unico al mondo, 
come una stanza da rifare, 
resti immobile all’altare, 
sei una canzone che non ho 
mai saputo cantare.

--

L’amore succederà. 
O forse è già successo. 
Ma tu non l’hai visto 
e lo vedi solo adesso. 
Ma stasera rimango a casa 
a cucinare la vita, 
come fosse un buon piatto da buffet. 
Lo so, l’amore è spudorato, 
l’amore è egoista, 
l’amore è un atto di necessità di te.

--

E mentre sfoglio un altro stupido giornale, 
penso che in fondo sia tutto regolare. 
E intanto io preferisco sognare. 
Perché è così, è così, io lo so, 
che mi lascio andare. 
E allora io preferisco sognare. 
Perché da qui la realtà si nasconde meglio che 
sotto il diluvio universale. 
E tu, dall’altra parte del mondo, 
come una stanza da rifare, 
resti immobile all’altare, 
sei la canzone che non ho 
mai saputo cantare.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

Любовта не е вина.

Не е загадка.

Не е избор.

Не е мисъл.

Любовта, онази от филмите.

Любовта, онази от „Коя зодия си?”

Има сходство, един аперитив, кой знае дали някога...

може би нещо, нещо се получи...

--

Любовта от тази нощ

нищо не струва.

Даже, да бъде проклета,

и проклето

аз няма да се върна.

Защото ти нямаш бъдеще.

А аз вече имам малко време за себе си.

Камо ли да имам време за хора като теб.

И докато хващам метрото,

единственият човек, който се усмихва, е една лека жена.

--

Предпочитам да мечтая.

Защото така, така, зная,

мога да се отпусна.

А ти, който оставаш единственият на света,

като стая, която да се ремонтира,

оставаш неподвижен пред олтара,

ти си една песен,

която никога не съм умеела да пея.

--

Любовта ще се случи.

Или може би вече се е случила.

Но ти не си я видял

и я виждаш само сега.

Но тази вечер вкъщи оставам,

да готвя живота си,

сякаш е вкусно ястие от столова.

Зная, любовта е безсрамна,

любовта е егоистична,

любовта е акт на необходимост от теб.

--

И докато разлиствам още един глупав вестник,

мисля, че в края на краищата всичко е нормално.

И междувременно предпочитам да мечтая.

Защото така, така, зная,

мога да се отпусна.

Защото тук, в мечтите реалността се крие по-добре,

отколкото във вселенския потоп.

А ти, от другия край на света,

като стая, която да се ремонтира,

оставаш неподвижен пред олтара,

ти си песента,

която никога не съм умеела да пея.

------------------------------------------------------------------------------------------------------

https://www.youtube.com/watch?v=JxJvlEzNmAU