1 мин reading
Azra i Dadno Polumenta Fobija Nekad voljela, bila slomljena postala mi ljubav kao fobija. Osjecam da mogu da te zavolim zato i od tebe odlazim. Ja umrijecu bez tebe, moja ljubavi, samoca me ubi, tuga sahrani. Bez tebe mi zivot kao pustinja, jedan dan mi kao godina. A kako mogla si to da ucinis? Nisam kriva ja, nisam kriva ja. Svake noci srce sneno, k'o ziletom raseceno. Boga molim da se vratis, da te volim to da shvatis. Sve je teze svako vece, u grudima bol me sece. Sve dok tebe srce ceka, da se spasim nema leka Ne, da se spasim nema leka, ne sto te vise gubim, vise volim te. --------------------------------------------------------------------Азра и Дадо Полумента Фобия Някога обичала, била наранена, любовта стана като моя фобия. Усещам, че мога да те заобичам, затова и от теб си тръгвам. Умирам без теб, любов моя, самотата ме убива, тъгата остава. Без теб животът ми е като пустиня, един ден за мен е като година. А как можа така да постъпиш? Не съм виновна аз, не съм виновна аз. Всяка нощ сърцето ми е мъртво, като от бръснач разсечено. Бога моля да се върнеш, да те обичам, да разбереш. Всичко става по-тежко всяка вечер, гърдите мои болката разсича. Все докато сърцето те чака, да се спася лек няма. Не, да се спася лек няма, не. Колкото повече те губя, толкова повече те обичам.
Next from category
Next from the author