George Byron - We'll go no more a-roving 

SO, we'll go no more a-roving
So late into the night,
Though the heart be still as loving,
And the moon be still as bright.

For the sword outwears its sheath,
And the soul wears out the breast,
And the heart must pause to breathe,
And love itself have rest.

Though the night was made for loving,
And the day returns too soon,
Yet we'll go no more a-roving
By the light of the moon.

 Джордж  Байрон -  Няма повече да се разхождаме


И така, няма повече да се разхождаме
толкова късно в нощта,
макар че сърцето ще бъде все така любещо,
а луната ще бъде все така ярка.

Защото мечът изтърква ножницата,
а душата протрива гръдта
и на сърцето му трябва време да въздъхне,
и любовта трябва да си почине.

И макар че нощта е била създадена за любов,
а денят се връща много скоро,
все пак няма повече да се разхождаме
под светлината на луната.