Балада за истината и лъжата
Владимир Висоцки
Нежната истина ходеше в дрехи красиви.
Тя за блажените нищи докарана бе.
Ала лъжата коварна подмами я хитро.
- “Късно е! Я остани да нощуваш при мен.”
И лековерната истина легна спокойно.
Бързо заспа и в съня си се смееше тя.
А пък лъжата коварна завивката дръпна,
впи се във нея и беше доволна и тя.
И се надигна, озъби се и се оплези.
Жена като всичките други, какво толкоз е? ...