Балада за любовта (автор: Вл. Висоцки)
Водите на всемирния потоп когато
завърнаха се в своите стари бреговете,
от пяната на бурния поток искрящо
нежно цвете на брега отрони се
Така разцъфна тихо Любовта
Във въздуха разтвори се за миг,
а този миг се вля във вечността
Чудаците – такива срещат се и днес -
вдишват с пълна гръд от тази смес
Не чакат ни награди, нито наказания
Разбирайки че просто дишат си така
внезапно те попадат в такт
един на друг в неравното дихание
Едно само чувство, като кораб,
дълго носещ се по морската вода
Преди да разбера, че „аз обичам “
е същото като „живея“ или „дишам“
За странстване и скитане на воля
най-необятната страна е Любовта
И рицарите свои на изпитания
най-строги ще подложи тя
Раздели ще предложи, разстояния
ще им отнемат и покоя, и съня
Но безумците назад не ще отстъпят
Та вече те съгласни са да заплатят
всяка цена – живота си те биха дали,
за да запазят, за да съхранят
вълшебната невидимата плът
на нишките, съдбите им събрали
Свежият вятър замайва избраните,
Препъва ги и ги събужда от смъртта
Защото не си ли обичал,
значи – не си живял, не си и дишал
Но много души, предозирали Любов,
не ще събудиш, колкото и да крещиш
Доклад за тях с готовност ще дадат
мълвата, празнословието;
доклад опръскан с кръв
А ние нека поставим по свещ над главите
на падналите от невиждана любов
Гласовете им дано в общ пулс се слеят,
а душите им танцуват сред цветя
Да вдишват Вечността в едно дихание
И да се срещат с въздишка на уста
по кръстопътищата крехки на нашто Мироздание
по крехките пристанища и мостове на вечността
Полята аз за влюбените ще постеля
Нека пеят през нощта и през деня
Аз дишам – и значи, обичам
Обичам – и значи живея
Оригинален текст:
Когда вода всемирного потопа
Вернулась вновь в границы берегов,
Из пены уходящего потока
На берег тихо выбралась Любовь
И растворилась в воздухе до срока,
А срока было сорок сороков.
И чудаки — еще такие есть —
Вдыхают полной грудью эту смесь.
И ни наград не ждут, ни наказанья,
И, думая, что дышат просто так,
Они внезапно попадают в такт
Такого же неровного дыханья…
Только чувству, словно кораблю,
Долго оставаться на плаву,
Прежде чем узнать, что «я люблю», -
То же, что дышу, или живу!
И вдоволь будет странствий и скитаний,
Страна Любви — великая страна!
И с рыцарей своих для испытаний
Все строже станет спрашивать она.
Потребует разлук и расстояний,
Лишит покоя, отдыха и сна…
Но вспять безумцев не поворотить,
Они уже согласны заплатить.
Любой ценой — и жизнью бы рискнули,
Чтобы не дать порвать, чтоб сохранить
Волшебную невидимую нить,
Которую меж ними протянули…
Свежий ветер избранных пьянил,
С ног сбивал, из мертвых воскрешал,
Потому что, если не любил,
Значит, и не жил, и не дышал!
Но многих захлебнувшихся любовью,
Не докричишься, сколько не зови…
Им счет ведут молва и пустословье,
Но этот счет замешан на крови.
А мы поставим свечи в изголовье
Погибшим от невиданной любви…
Их голосам дано сливаться в такт,
И душам их дано бродить в цветах.
И вечностью дышать в одно дыханье,
И встретиться со вздохом на устах
На хрупких переправах и мостах,
На узких перекрестках Мирозданья…
Я поля влюбленным постелю,
Пусть поют во сне и наяву!
Я дышу — и значит, я люблю!
Я люблю — и, значит, я живу!
© Любомира Нанева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесен, пък и ще вдигне крръвното на един бивш другар, който вече не харесва нищо руско.😂
-
Анани! 🤣 друго си е вана или джакузи!
авторът си знае най-добре! Ние само малко си поговорихме на тема "преводи", извинявайте, компанията! -
На мен лично корито ми звучи прекалено делнично и прозаично
Иначе за Валери Петров съм съгласен. Понякога си мисля, че неговите преводи са по-добри от оригинала... -
На всемирния потоп водите,
щом върнаха се в старото корито,
от талазите на пяната сърдита
тихо на брега се отрони любовта
и мигом, неусетно се разтвори
във въздуха на новата ни синева...
-----_------
Водата не тече в брегове, а между брегове, нарича се корито
В буквален превод едно стихотворение може вече да не е стихотворение.
Учехме Шекспир по В.Петров. Чела съм и други преводи по-късно, но по ритмични и запомнящи се от неговите не съм -
Не го усещам като много добър този превод. Лично аз бих започнал така:
На всемирния потоп водите,
щом върнаха се в старите си брегове,
от талазите на пяната сърдити,
отрони се тихо Любовта
и мигом, неусетно разтвори се
във въздуха на новата ни синева...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мисля че преводът е слаб,но пък оценявам желанието и труда Ви достатъчно достоен за оценката, която отреждат.
Поздравления!