зорница
29 results
Водите на всемирния потоп когато
завърнаха се в своите стари бреговете,
от пяната на бурния поток искрящо
нежно цвете на брега отрони се
Така разцъфна тихо Любовта ...
завърнаха се в своите стари бреговете,
от пяната на бурния поток искрящо
нежно цвете на брега отрони се
Така разцъфна тихо Любовта ...
384
6
Къде избяга, моя музо?
Уплашена ти онемя
Изостави душата заключена в клетка
на неизразима мъка и самота
Изостави я, щом стана страшно ...
Уплашена ти онемя
Изостави душата заключена в клетка
на неизразима мъка и самота
Изостави я, щом стана страшно ...
166
1
Искам просто да те гледам как се радваш
на дърветата, разцъфнали през пролетта,
да се гуша в тебе нежно,
да се губя безнадеждно
в твоите ръце ...
на дърветата, разцъфнали през пролетта,
да се гуша в тебе нежно,
да се губя безнадеждно
в твоите ръце ...
373
Душа за вграждане поднасям ти,
любими мой далечни
сянка и лъчи побързай и вгради
в светове нетленни
Внимавай само да не би ...
любими мой далечни
сянка и лъчи побързай и вгради
в светове нетленни
Внимавай само да не би ...
279
1
Обичам те тъй както се обича
най-хубавия цвят на пролетта
в кръвта ми разтопено слънце тича
и буди ме все рано сутринта
Аз тръгвам и се крия да не чуя ...
най-хубавия цвят на пролетта
в кръвта ми разтопено слънце тича
и буди ме все рано сутринта
Аз тръгвам и се крия да не чуя ...
897
4
3
Денят бавно напускаше морското градче, оставяйки след себе си розов залез. Дори летните дни си имат край – сякаш въздишаха гларусите, приземявайки се върху топлия пясък, от който и последните плажуващи си събираха кърпите. Морето беше спокойно като цялата вечерна картина, в която тихо се прокрадваше ...
485
1
1
Умът дълбае свойте си бразди, а
Мракът спуска се да го прегърне
Обичам нощем да броим мечти,
Решени да ги сбъднем, щом се съмне
Е, ще се съмне ли, и то кога ...
Мракът спуска се да го прегърне
Обичам нощем да броим мечти,
Решени да ги сбъднем, щом се съмне
Е, ще се съмне ли, и то кога ...
249
Опасно е!
Опасно е да се рови
сред изоставени мечти,
някоя може да прелети,
в сърцето твое да се загнезди ...
Опасно е да се рови
сред изоставени мечти,
някоя може да прелети,
в сърцето твое да се загнезди ...
284
Сънувах те, но те забравих сякаш –
поръси мисълта ми с тъмен прах
видението – странния мираж,
в който се разтворих и се слях
с теб в една прегръдка ...
поръси мисълта ми с тъмен прах
видението – странния мираж,
в който се разтворих и се слях
с теб в една прегръдка ...
385
1
1
XVII
Нощта се беше спуснала над тях, беше ги приела в обятията си и те сякаш усещаха облекчение, почти спокойствие за първи път от много време насам. Чуждата кола се носеше бързо, но сигурно и задминаваше неусетно гори, села и къщички, разпръснати тук-там по пътя. Емил шофираше уверено и сигурно. То ...
Нощта се беше спуснала над тях, беше ги приела в обятията си и те сякаш усещаха облекчение, почти спокойствие за първи път от много време насам. Чуждата кола се носеше бързо, но сигурно и задминаваше неусетно гори, села и къщички, разпръснати тук-там по пътя. Емил шофираше уверено и сигурно. То ...
373
XV
Дъхът на лятото все още се чувстваше тук, където морето изпращаше вълните си към скалистия бряг. Сякаш не му бяха казали, че трябва да си тръгва вече, лятото упорстваше, беше уловило последните топли целувки на слънцето и ги раздаваше умолително, постлало беше цветните кърпи по мекия плясък, а се ...
Дъхът на лятото все още се чувстваше тук, където морето изпращаше вълните си към скалистия бряг. Сякаш не му бяха казали, че трябва да си тръгва вече, лятото упорстваше, беше уловило последните топли целувки на слънцето и ги раздаваше умолително, постлало беше цветните кърпи по мекия плясък, а се ...
501
XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...
1141
XIII
Емил дълго време гледа Лора и мълча, най-сетне глухото им купе се оживи с неговия плътен хубав глас:
– Не е ли странно как, когато искаме наистина много да кажем нещо наистина важно за нас, да го обясним, да разкажем на някой друг, така че то да достигне до него точно така, както ни се иска... ...
Емил дълго време гледа Лора и мълча, най-сетне глухото им купе се оживи с неговия плътен хубав глас:
– Не е ли странно как, когато искаме наистина много да кажем нещо наистина важно за нас, да го обясним, да разкажем на някой друг, така че то да достигне до него точно така, както ни се иска... ...
514
XII
На голяма поляна в края на града забързани хора прибираха лунапарка си – угасените светлини, спихнатите батути и разглобените влакчета тъжно очакваха да бъдат натоварени по камионите. И тук звучеше гласът на есента. Лора хвърли потиснатия си поглед към отпътуващия лунапарк, спомняйки си нещо:
Ве ...
На голяма поляна в края на града забързани хора прибираха лунапарка си – угасените светлини, спихнатите батути и разглобените влакчета тъжно очакваха да бъдат натоварени по камионите. И тук звучеше гласът на есента. Лора хвърли потиснатия си поглед към отпътуващия лунапарк, спомняйки си нещо:
Ве ...
618
X
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...
1100
VIII
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...
468
1
Ще останеш ли със мен, когато
огънят в сърцата ни се вледени,
зимата прогони спомена за нашто лято
и в тишина удави песните ни?
Звездите са угаснали, струните мълчат, ...
огънят в сърцата ни се вледени,
зимата прогони спомена за нашто лято
и в тишина удави песните ни?
Звездите са угаснали, струните мълчат, ...
336
1
VII
Срещу Лора и Емил вървеше момче немного по-голямо от тях, на което започващата буря не направи никакво впечатление, не го притесни ни най-малко. Без чадър или качулка, то крачеше под дъжда със слушалките си и със зловещ поглед на хипнотизиран човек, в зелените му очи се беше удавило странно упор ...
Срещу Лора и Емил вървеше момче немного по-голямо от тях, на което започващата буря не направи никакво впечатление, не го притесни ни най-малко. Без чадър или качулка, то крачеше под дъжда със слушалките си и със зловещ поглед на хипнотизиран човек, в зелените му очи се беше удавило странно упор ...
578
V
Заглеждали ли сте се някога в трескавия живот на града, заслушвали ли сте се в този ритъм от шум на коли, забързани стъпки и толкова много гласове? Посядаш си ей така някъде, попиваш енергията на града и скоро идва моментът, в който сякаш бързината се забавя, всяко едно движение става монотонно, п ...
Заглеждали ли сте се някога в трескавия живот на града, заслушвали ли сте се в този ритъм от шум на коли, забързани стъпки и толкова много гласове? Посядаш си ей така някъде, попиваш енергията на града и скоро идва моментът, в който сякаш бързината се забавя, всяко едно движение става монотонно, п ...
761
III
Винаги е приятно да усещаш самото движение, да наблюдаваш сменящите се картини през прозореца на автобуса и така да се изпълниш целия със сладкото чувство за път. Лора и Емил, седнали един до друг в автобуса за София, споделят тези мои мисли. След игра на камък-ножица-хартия Емил си беше извоюва ...
Винаги е приятно да усещаш самото движение, да наблюдаваш сменящите се картини през прозореца на автобуса и така да се изпълниш целия със сладкото чувство за път. Лора и Емил, седнали един до друг в автобуса за София, споделят тези мои мисли. След игра на камък-ножица-хартия Емил си беше извоюва ...
565
I
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от пане ...
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от пане ...
1230
1
Ще си спомням ли нещо след съня?
Или той ще изчезне
като дума върху пясъка-
Отмиват я морските вълни
и отнасят ...
Или той ще изчезне
като дума върху пясъка-
Отмиват я морските вълни
и отнасят ...
341
Как хубаво е с твоите лъжи!
Навън е тъмно, при мен остани
Моля те говори ми и ме приспи
с лъжите си в дъждовния ни ден
Прегърни ме с твоите лъжи! ...
Навън е тъмно, при мен остани
Моля те говори ми и ме приспи
с лъжите си в дъждовния ни ден
Прегърни ме с твоите лъжи! ...
338
Безсмислен въпрос,
заглъхнал
из невидимия път,
по който телефонът ни предава
чужди думи от далече. ...
заглъхнал
из невидимия път,
по който телефонът ни предава
чужди думи от далече. ...
534
Малко топлина и вече съм щастлива
само нежен полъх пролетен ветрец
и в мен ще се пробуди самодива
с огнени коси и приказен венец
Дай ми тон и ще изпея песен, ...
само нежен полъх пролетен ветрец
и в мен ще се пробуди самодива
с огнени коси и приказен венец
Дай ми тон и ще изпея песен, ...
605
Дъждът навън вали,
Отмива тебеширени рисунки
Сякаш капките нашепват *Забрави*
И гонят мимолетните светулки
Гледайки дъжда, защо ли съжалявам? ...
Отмива тебеширени рисунки
Сякаш капките нашепват *Забрави*
И гонят мимолетните светулки
Гледайки дъжда, защо ли съжалявам? ...
394
Събуди ме-- искам да отворя очи,
искам да видя света, какъвто го виждаш ти
Толкова много пътища, но кой да избера,
когато съм потънала в ужасната мъгла?
Планове, бъдеще, очаквания, цели, ...
искам да видя света, какъвто го виждаш ти
Толкова много пътища, но кой да избера,
когато съм потънала в ужасната мъгла?
Планове, бъдеще, очаквания, цели, ...
986
1
2
Да устремя ли поглед към небето,
Нощно, звездно, високо над мен?
Да изпълня ли пак с надежди сърцето
Или то ще остане безсилно в техния плен?
Морето шепти тъй далече ...
Нощно, звездно, високо над мен?
Да изпълня ли пак с надежди сърцето
Или то ще остане безсилно в техния плен?
Морето шепти тъй далече ...
867
2
Шумът секва и се превръща в тишина,
колко красива, мелодична ми се струва тя!
И сякаш времето забавя своя ход
по-бавно падат стъпките върху заметения под
Образи се разкривяват и текат, ...
колко красива, мелодична ми се струва тя!
И сякаш времето забавя своя ход
по-бавно падат стъпките върху заметения под
Образи се разкривяват и текат, ...
1015
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
