Изглежда, сякaш вчера
ти беше част от мен,
аз се отквроявах толкова високо
бях толкова силна,
ръцете ти около мен,
всико беше толкова добре,
неразрушимо, сякaш нищо не можеше да се обърка.
Сега не мога да дишам,
не мога да спя,
едвам се държа!

Ето ме, отново,
разкъсана на пърчета,
не мога да отрека, не мога да се преструвам,
просто си мислех, че ти си избраният,
разрушена дълбоко вътре...
Но ти няма да видиш сълзите които плача,
зад тези кафяви очи.

Аз ти казах всичко,
отворих и те пуснах,
ти ме накара да се чувствам добре,
веднъж в живота ми,
сега всичко което е останало от мен,
е това което се преструвам да бъда,
заедно но толкова разрушена от вътре...,
защото не мога да дишам,
не мога да заспя,
едвам се държа!

Ето ме, отново, разкъсана на пaрчета,
не мога да отрека, не мога да се преструвам,
просто си мислех, че ти си избраният,
разрушена дълбоко вътре...
Но ти няма да видиш сълзите които плача,
зад тези кафяви очи.

Погълни ме и после ме изплюй,
затова че те мразя, обвинявам себе си,
да те виждам ме убива сега,
не, аз вече не плача отвън
Вечееее...

Ето ме, отново, разкъсана на пaрчета,
не мога да отрека, не мога да се преструвам,
просто си мислех, че ти си избраният,
разрушена дълбоко вътре...
Но ти няма да видиш сълзите които плача,
зад тези кафяви очи.