Баху-Меседу Расулова, Дагестан
–Задължен съм ти за тази вила! Ако не беше ти да ми помогнеш за отпускането на кредита... – облегнат на креслото, Ибрахим разпери ръце.
–Какви ги говориш, Ибрахим?! Защо са приятелите ако не си помагат! Ти не можеш да си представиш колко съм ти благодарен за вносните гуми за колата ми. Ти там можеш всичко, на и аз тук, на своето място, не съм последният човек, я!
–Да, това е тя истинската мъжка дружба. Ти ми правиш добро, а аз на теб – двойно! А ако някой нещо каже, готов съм до Москва да стигна!
–Ха-ха-ха... До Москва е далеко – Саид също се отпусна на креслото.
–Вчера дойде при мен една м-м-мъ – жена. Аз, казва, съм Магомаева, Този, Муслим*, да не би да Ви е роднина? – питам я. Ха-ха – не, отговаря ми. Е, казах й, щом е „Не“, и за кредита е „Не!“.
–„Магомаева“ ли казваш? Не е ли сестрата на тази Магомаева, която работи като Секретарка на Големия шеф? На бузата си има ли бенка?
–Бенка... – и протегнатата ръка на Саид към фруктиерата с портокалите увисна. ...