Баху-Меседу Расулова, Дагестан
–Задължен съм ти за тази вила! Ако не беше ти да ми помогнеш за отпускането на кредита... – облегнат на креслото, Ибрахим разпери ръце.
–Какви ги говориш, Ибрахим?! Защо са приятелите ако не си помагат! Ти не можеш да си представиш колко съм ти благодарен за вносните гуми за колата ми. Ти там можеш всичко, на и аз тук, на своето място, не съм последният човек, я!
–Да, това е тя истинската мъжка дружба. Ти ми правиш добро, а аз на теб – двойно! А ако някой нещо каже, готов съм до Москва да стигна!
–Ха-ха-ха... До Москва е далеко – Саид също се отпусна на креслото.
–Вчера дойде при мен една м-м-мъ – жена. Аз, казва, съм Магомаева, Този, Муслим*, да не би да Ви е роднина? – питам я. Ха-ха – не, отговаря ми. Е, казах й, щом е „Не“, и за кредита е „Не!“.
–„Магомаева“ ли казваш? Не е ли сестрата на тази Магомаева, която работи като Секретарка на Големия шеф? На бузата си има ли бенка?
–Бенка... – и протегнатата ръка на Саид към фруктиерата с портокалите увисна.
-----
* Визира се Муслим Магомаев (1942-2008) – съветски, азербайджански, руски естраден и оперен певец, композитор и артист (бел. на прев.).
Превод от руски Живодар Душков
Баху-Меседу Расулова
РОДИНКА
–Этой дачей я обязан тебе, Саид! Если бы ты не помог списать кредит…- откинувшись на спинку кресла, Ибрагим развел руками.
–О чем ты говоришь, Ибрагим? Для чего друзья, если они не помогают друг другу? Ты не представляешь, как я благодарен тебе за импортные шины для моего автомобиля… Ты там у себя всё можешь, а я тут на своём месте, не последний человек!
–Да, это и есть настоящая мужская дружба. Ты ко мне с добром, и я к тебе с любовью. А кое-кто сразу на голос брать хочет, мол, до Москвы дойду!
–Хе-хе… До Москвы далеко…– Саид тоже откинулся на спинку кресла.
– Вчера пришла ко мне одна м-м-м… женщина. Я, говорит, Магомаева. – Это Муслима родственница, - спрашиваю. Хе-хе… Нет, отвечает. Ну что ж, на нет, пояснил я ей, и кредита нет.
–Магомаева, говоришь? Не сестра ли это той Магомаевой, что у Самого секретаршей работает. На щеке родинка?
–Родинка… – и рука Саида, потянувшаяся к вазе с апельсинами, повисла в воздухе…
© Живодар Душков Всички права запазени