Hyperballad

We live on a mountain
Right at the top
There's a beautiful view
From the top of the mountain
Every morning I walk towards the edge
And throw little things off
Like:
Car parts, bottles and cutlery
Or whatever I find lying around

It's become a habit
A way
To start the day

I go through all this
Before you wake up
So I can feel happier
To be safe up here with you

It's early morning
No one is awake
I'm back at my cliff
Still throwing things off
I listen to the sounds they make
On their way down
I follow with my eyes 'til they crash
Imagine what my body would sound like
Slamming against those rocks

When it lands
Will my eyes
Be closed or open?

I go through all this
Before you wake up
So I can feel happier
To be safe up here with you


Ние живеем на планина
точно на върха.
Гледката е прекрасна
точно от върха на планината.
Всяка сутрин вървя близо до ръба
и хвърлям малки нещица от него
като: части от коли, бутилки и прибори
или каквото намеря да лежи наоколо.

Стана ми нещо като навик
да започвам така деня.

Преминавам през всичко това
преди да се събудиш,
така че да мога да се почувствам по-щастлива
да бъда в безопасност тук с теб.

Ранна сутрин е
никой не е буден.
Връщам се на скалата си,
все още хвърлям нещица
слушам звуците, които правят
по пътя си надолу.
Следвам ги с очи, докато се разбият
представям си как ще звучи тялото ми,
блъскайки се срещу тези скали.

Когато се приземя
ще бъдат ли очите ми
затворени или отворени?

Преминавам през всичко това
преди да се събудиш,
така че да мога да се почувствам по-щастлива
да бъда в безопасност тук с теб.