БЛЯСЪК В ЦВЕТЯТА

                Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония

 По „Блясък в тревата”

 Ако някога се разделим,

 а това един ден ще се случи,

 и тогава нека да е пролет,

 защото е невъзможно да гледаш

 как твоята любов умира,

 а нова друга се ражда някъде.

 В най-обичаен делничен ден

 ще оставим блясъка на цветята

и като голяма тайна ще го отнесем

 всеки със себе си, всеки за себе си, ето така

 със заблудата ясна, че той винаги ще остане

 любовта на вечността.

 И само спомени ще бъдем,

 защото блясъкът никога повече няма да се върне,

 за това, което е било и е отминало,

 и няма да боледуваме,

 снага и сила да намерим

 в това, което ни остава и преостава.

БЛЕСОК ВО ЦВЕТОВИТЕ

                Автор:  Васил Тоциновси, Република Северна Македонија

По „Блесок во тревата“

Ако се разделиме некогаш

а тоа еден ден ќе се случи

и тогаш нека пролет

зашто невозмжно е да гледаш

како твојата љубов неповратно умира

а друга нова се раѓа некаде

Во најобичен делничен ден

блесокот на цветовите ќе го оставиме

и како тајна најголема ќе го понесеме

секој со себе, секој за себе, ете така

со прелага јасна оти таа секогаш ќе остане

љубов на вечноста

А сал спомени ќе бидеме

оти блесокот никогаш повеќе не ќе се врати

од она што било и минало

и нема да боледуваме

снага и моќ да најдеме

во она што ни останува и преостанува.

Б.а. Стихотворението  е поместено в  двуезичната ми преводна поетична книга “Вик”, (2016) от македонски на български език от Васил Тоциновски.

            Думи за автора

Васил Тоциновски (1946, Стояково) е македонски поет, разказвач и романист, автор на книги за деца и възрастни, критик и есеист, литературен историк, антологист, преводач и пенсиониран университетски професор. Автор е на сценарии на петдесетина документални филми и сериали, излъчвани в програмите на тогавашната ЈРТ (Югославска телевизия и радио) и в многобройни програми и фестивали по света. Автор е и на шестдесет книги. Работи като научен сътрудник в Института за македонска литература в университета „Св. Кирил и Методий” в Скопие, а от 2008 год. до пенсионирането си през 2014 год. работи като редовен професор в Катедрата по македонски език и литература във Философския факултет в Риека, Хърватия. Известни са стихосбирките му: „Тайна в съня”, „Отворена врата”, „Ден за игра” и „Закритият ковчег”. От литературната история на автора особено важни са монографиите му: „Македонските преводи на 19 век“ и „Македонската История на 19-ти век”. Носител е на най-високите държавни награди и отличия и на многобройни чуждестранни литературни награди. Негови творби са превеждани на седемнадесет езика в света. Бил е главен и отговорен редактор на много литературни и научни списания, а сред тях и на най-старото македонско литературно списание „Съвременник”. Член е на Дружеството на писателите на Македония и почетен вицепрезидент на Хърватското литературно дружество в Риека, Хърватия.