Burzum-A Lost Forgotten Sad Spirit
Burzum-A lost forgotten sad spirit
Загубена забравена тъжна душа.
Вече потушен е пожара във небето
и не плачат вече сините води.
Спряха танца си вековните дървета
и от вятъра прохлада не струи
дори дъждът забрави да ръми.
Но все пак лекичко ръми кръвта
на един полуумрял младеж.
И там,дето е била ненавистта-
дето има само хлад и скреж
днес вдига ръст некрополът зловещ.
От тъмен камък съграден олтар
и той за младия човек е смъртно ложе
снагата си навеки да положи
да засанува благодатен вечен сън
и този сън от никой не тревожен
от ада да го изведе навън.
И някои ден,когато се отвори храмът
душата на младежа ще се върне
но докато този ден настане
ще е загубена,забравена и тъжна.
Душа обречена да броди до безкрая.
Загубена забравена тъжна душа.
Вече потушен е пожара във небето
и не плачат вече сините води.
Спряха танца си вековните дървета
и от вятъра прохлада не струи
дори дъждът забрави да ръми.
Но все пак лекичко ръми кръвта
на един полуумрял младеж.
И там,дето е била ненавистта-
дето има само хлад и скреж
днес вдига ръст некрополът зловещ.
От тъмен камък съграден олтар
и той за младия човек е смъртно ложе
снагата си навеки да положи
да засанува благодатен вечен сън
и този сън от никой не тревожен
от ада да го изведе навън.
И някои ден,когато се отвори храмът
душата на младежа ще се върне
но докато този ден настане
ще е загубена,забравена и тъжна.
Душа обречена да броди до безкрая.
© Блек All rights reserved.
