8 min reading
Баху-Меседу Расулова, Дагестан
–Човек трябва да се научи да мисли! Плугът ръждясва, когато не се употребява, а когато оре, блести. Също така и човешкият ум ръждясва, когато не мисли. Ако мозъкът е ръждясал, тогава плътта ще вземе връх над разума и човекът няма да бъде човек, а слабо безволево същество – обичаше да повтаря стогодишният дядо.
През зимата, когато нямаше полска работа, съселяните му често посещаваха мъдрия аксакал*. Ето го – с бяла брада и мустаци, винаги усмихнат, с доброта в големите си черни очи, наметнал на рамо белия си овчи кожух, със сив висок астрагански калпак, нахлупен над веждите му. По време на разговора сваляше калпака си, попоглаждаше го, сякаш го разглеждаше и търсеше в него мъдри мисли. Поглаждаше и сивата си, късо подстригана коса, след което отново слагаше калпака на главата си. В двора на къщата му винаги имаше сняг, който блестеше под слънцето и заслепяваше очите. Беше студено, но на балкона – топло.
–Преживяният живот е сън, а бъдещият – мечта. Когато ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up