"Credence"

Deserted again.
You speak to me through the shadows.
Walking in closed rooms, using cold words.
Captured by the night.
The yearning escapes from my embrace.
Strange silhouettes whisper your thoughts, scream your sadness.
And they all turned away, unable to face more of this death.
Credence in my word.
Written in dust, tainted by memories.
I confess my hope, recognize my loneliness.
Your laughter weeps the truth.
Push me into the corner.
Confirming the epitaph of my soul
and displaying the once unknown Karma.

Изоставен отново.
Говориш ми през сенките,
влизайки в студените стаи,
използвайки студени думи.
Заловен от нощта,
копнежът бяга от моята прегръдка.
Странни силуети нашепват
твоите думи,
крещят за твоята самота.
И всички те избягаха,
неможещи да понесат смъртта.
Вяра в моите думи,
написани в прахта, опетнени от спомени. 
Признавам надеждата си,
разпознавам самотата.
Твоят смях изтрива истината,
избутва ме в ъгъла,
потвърждавайки епитафа на моята душа,
показва някога незнаената карма.