Как да забравя
Беше лятна нощ, над града падаше нощта.
Между фламенко, червено вино и една песен на Серат,
очарова ме онзи поглед, пълен с душа и дяволитост,
радостта на нейното тяло събужда цял ураган.
Със стрела, тук в гърдите ми, остана гравирана нейната мистерия,
заклинанието на нейните целувки запали изкушението.
Кажи ми, циганко, къде отиде?
Останах изгубен в този сън,
и до деня, в който те намеря, отказвам да се събудя.
Заради теб, заради изоставеното желание в тази кожа.
Кълна се, един ще те намеря. ...