На остров
Спомни нощта –
как спуснаха се те по стълба бяла,
изплетена от лунна светлина,
как минаха през детската площадка пуста,
през призрачната горест на града....
и как отново са деца –
ръждиви спомени полюшват ги високо,
пренасят ги на остров споделен,
сред бездна от мечти застинал,
в забравата си преблажен.
Лунен прилив ни залива, ...